Архив

Календар

март 2010
П В С Ч П С Н
« фев   апр »
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031  

Вода за всеки, вода завинаги

Това есе спечели второ място на конкурс в град Бургас.

Негов автор е Теменужка Траянова – 8 б клас в ЗПГ

Живеем на така наречената „синя планета”. Синя? Да! Така е, защото върху нея преобладава синьото – водата. Поглеждайки към земното кълбо, ние потъваме в прекрасен син цвят. Толкова чист, опияняващ и разположен на такива огромни площи!

Всеки би си казал: ”Невъзможно е тази планета да остане без вода!”. Но дали това не е грешна преценка и всички ние се заблуждаваме? Напълно възможно е. Мисля така, защото съвсем наскоро попаднах на едно интересно предсказание на покойната пророчица баба Ванга. „ Ке дойде ден – водата ке е по – скъпа от златото.” – прочетох аз. След това изречение мигновено се замислих: какво става с водата, изчезва ли? Та тя е нашият извор на живот!

Без вода нашата планета е загубена! Гадателката казваше още: „ Ако имате нужда от пари, трудете се! Нека те да бъдат плод на ръцете ви и на ума ви! Но злато не ви е нужно! Ще настъпи време, когато заровените под земята съкровища ще излязат на повърхността, но ще се скрие водата. Можем ли да пием злато вместо вода? Кое според вас е по – ценното?”. Ето, аз отговарям: ” Разбира се, че водата е по-ценна!” Вода ли? Имало я е и все още я има нявсякъде! Но питам аз:” Докога ли ще е така?” Не мисля, че ще е завинаги.

На планетата Земя уж има изобилие от вода. Казвам „уж”, защото със сигурност не е така. Ако се замислим, много бързо ще установим, че не всичката вода става за пиене. Нима можем да пием вода от океана? Но може би най-важното и успокояващо за нас е това, че на нашия континент Европа има достатъчно вода. Не се страхуваме, че ще изчезне. И най – лошото – никога не я пестим! Оставяме я да тече без дори да се замислим дали това е правилно! Замърсяваме я.

При наличие на толкова много вода дори не можем да определим и осъзнаем нейната важност. В съзнанието ни не изниква и капка състрадание относно факта, че докато ние пием бистра вода, някъде по планетата Земя има хора, молещи се за поне една чиста капка от тази тъй важна за човешкия живот течност! Колкото и трудно да е да признаем това, то е истина. За да защитя думите си ще ви разкажа за пътешествието си миналото лято.

Беше слънчев юли. Аз получих великолепна възможност да сбъдна една от мечтите си – да направя едно голямо и вълнуващо пътешествие , посещавайки Европа и Африка. С много трепет и с добри очаквания събрах багажа си и потеглих. Пътуванете със самолета беше спокойно и неусетно бързо.

Само за миг вече бях в Полша. Толкова чиста, подредена и силна държава. отвсякъде греят красиви сгради и зеленина. Сякаш бях в Рая! А до всяка малка зелена градинка имаше човек, отговарящ за нейната поддръжка – поливаше я, разкопаваше я и я пазеше от невнимателни минувачи. При тази гледка душата ми се изпълни с много приятни чувства. Водата беше от голямо значение. Както тя даваше живот на нас, така чрез нея живееха и красивите пъстроцветни цветя!

После потеглих към Франция. И там пристигнах неусетно бързо. Преживях само хубави моменти и се изпълних с прекрасни чувства. Минах през един голям мост. Под него, разбира се, минаваше река. Дълга и чиста, тя изглежда беше от голямо значение за стопанството на държавата. Виждах как от нея пият стада животни. Пак ми стана драго да гледам водата и да размишлявам върху нейното значение, за живота, който дава. Беше толкова важна! За миг така се зарадвах, че я има.

Да … за миг, защото скоро след това свърши моето пътешествие в Европа. Сега пътувах към Африка. Винаги съм се чудела с какво ли би ме впечатлил този континент. Дали с бягащите хищни животни, или с чернокожите жители, чийто начин на живот е впечатяващ. Скоро щях да разбера. Ето ме. Вече стъпвам по африканската земя. Усещам дивото. Туко – що идвам, а вече съм впечатлена от стадо лъвове, които виждам да тичат в делечината. Ето че и те се радват и наслаждават на свободата.

В миг усещам присъствие. Застанало съвсем близо до мен е едно малко чернокожо момиче. С къса къдрава коса и облечено в странна тънка дреха, то най-вероятно беше на 9-10 години. Поогледа ме и скоро след това потегли нанякъде. Аз от любопитство реших да го последвам. Може би щеше да ме отведе на чудно място за игра или в дома на своето подредено и учтиво семейство! Вървях подир момичето и с вълнение очаквах да се запозная с нейния свят. И ето, мигът дойде. Лошото обаче беше, че грешах.

Местното момиче не отиваше към мястото за игра или уютния си дом. То спря в една джунгла. Какво правеше там ли? Явно отиваше при семейството си. Нямаше нито дом, нито уютност. Животът им беше облечен единствено в мизерия и трудности. Бащата на момичето лежеше върху няколко големи листа от дървото над тях, постлани на земята. Това беше леглото му. Очевидно бе болен. Приближих се, а той посегна ръка към мен. Взе шишето с вода, което носех със себе си. Изпи я до дъно, разделяйки си я с момичето. Тогава разбрах – те нямаха вода. Може би дори това бе причината бащата да е почти мъртъв!

Но защо … защо животът бе тъй щедър за едни, а за други толкова безмилостен? Нима има разлика между хората в Европа и жителите на Африка! Не, нямаше голяма разлика – само цветът на кожата и начинът на живот. Потънала в гняв и дълбоко състрадание не усетих кога пристигнах в родната си страна България. Тук се чувствах най-добре. Толкова гостоприемно и родно! Някъде до мен се чуваше как течеше вода. Тя бе от чешмата. Течеше без никой да я ползва … Просто така. Спомних си за видяното и преживяното в Африка. Тогава спрях водата. Отидох на църква. Помолих се за хората, живеещи в онези бедни страни. Страни, в които липсва тази живителна течност …

Нещото, което всички мислим, че няма да изчезне и ще го имаме вечно. Но помислете си пак! Трябва ли да се отнасяме така към важните неща? Водата е едно от тях. Необходимо е само да се научим как да я пазим и използваме пълноценно. Това не е трудно. За целта ни е нужна само равносметка. Да осъзнаем, че ние не сме по-различни от тях! И да пестим водата, защото само така ще помогнем на народите, нямащи вода, а и на самите себе си!

И до днес, когато съм близо до вода, аз си спомням за момичето и нейния баща. Колкото и да се съмнявам, искрено се надявам сега те да имат вода. Или ако още нямат, поне някога да се намери чудо .Чудо, което да им донесе чиста вода и това да им даде живот. Силно вярвам, че това ще стане! Защото все пак има Бог! А той е типичен пример за това, че всички сме равни. И нека водата, която е извор на живот, да я има за всички и завинаги.

Подобни публикации:

Тианънмън казва:

Браво на Теменужка, която и да е тя . Ако наистина е видяла тези неща ще ме впечатли малко …

Анонимен казва:

Eseto e velikolepno… kakto Mira kaza: “To zaslujava dori p1rvoto mqsto!!!”

Гадината казва:

мързел ме е да го чета цялото …

Nujno li e казва:

бива…

Теменужка казва:

Mersi mnogo Pepi :*:*

Petrana казва:

Bravo Nu6e ne se i symnqvam v teb. /Vinagi da byde6 nai-dobrаta.

admin казва:

съжалявам за грешката, бях написал първо място, аз съм виновен, не съм чул правилно , нещо като счупен телефон, но есето наистина заслужава и първото място.

Теменужка казва:

Благодаря ви!

Ти казва:

Прекрасно есе!

Анонимен казва:

Честито! Продължавай с успехите си!

Mira_Rima казва:

Есето наистина е страхотно и заслужава първото място! Като се има впредвид, че Теменужка, която нямам честта да познавам, е от 8 клас… се удивявам от таланта й! Браво!