Там край сенчестата слива,
сгушена между дъбрави и поля
тече река – дива и пенлива,
окъпана във слънчевата светлина.
Сутрин с ней блести зората,
вечер залеза приветства тя.
С дързост, лекота, без никого да чакат
водите и бързи примамливо искрят.
Възхваляват я планинските гиганти,
наслаждава и се яркото небе,
поела по своя славен, вечен път, реката
все тъй безспирно тече ли тече.
Край нея поспрях за миг да почина
и тяло положих на глинести и брегове.
С устни жадно отпих от нейната магия,
сътворена сякаш от гръцки богове
Ах, да можехме и ние като нея
да отмием с лекота проблеми и неволи.
Пак напред със вдигната глава
с несправедливия и труден свят да се преборим.
И тихичко и заразправях аз,
споделих със нея за бремето да си човек,
а тя отвърна ми с човешки глас,
глас със болка и страдание обзет:
– Мен ме има тук откакто свят светува,
радвам слънцето и хорските очи,
но вътре в мен дълбока рана има,
която и времето неспособно е да заличи.
Нима не бе достатъчно за вас,
че Бог дари ви право на живот,
та с всеки ден и с всеки час
опропастявате доверието му в него вложено.
В стремежа си света да контролирате,
да бъде той модерен и красив,
слепи сте за истинската красота, рушите я
и светът превръщате във пуст и сив.
И тези води дето текат връз мене
нечисти са те, мръсни и кални,
поели от вредните химикали, изхвърлени
във тях от ръцете ви алчни.
Хиляди риби измират на ден.
На дъното падат и там се разлагат.
Не остана вече живот във мен.
Спокойствието и тишината започват да ме плашат.
Вода се стича горе от Балкана.
Топят се снегове и ледове.
Със глупостта си разрушавате озона,
приближава суша и няма кой да я спре.
Водата поддържа живота,
без нея той би бил невъзможен,
а вие някак с лекота го погубвате,
копнеейки да бъде по – заможен.
Тогава изведнъж отворих си очите.
-Ах, колко глупава и егоистична съм била.
Оправдавам хората, а грешките оставям скрити,
но в миг поучих се от речните слова.
За това ви моля хора, спрете се.
Не позволявайте на алчността да ви заслепи.
За живота с всички сили вий борете се,
за водата на земята нека сили да обединим.
И нека от извора и непрестанен
да пием още дълги години,
нека откликнем на зова и,
нека има вода за всички и завинаги!
Мирела Милева 8 клас