Любовта в нас – поредицата продължава….

“Любовта е като цигулка.
музиката може да спре
сега или после, но струните
остават завинаги! “

Любовта… Чувството,преобърнало милиони човешки животи. Чувството, каращо милиони да вярват, че животът е нещо повече от просто съществуване. Да! Любовта е тази, която винаги е крепяла хората. Тя е тази, която ни прави щастливи, но и страдащи.

Светът – място изпълнено с напрегнатост, омраза и нещастие. И какъв би бил този свят без любовта? Да забраниш на един човек да обича е сякаш да му забраниш да бъде щастлив, да му забраниш да съществува. Та любовта е нещото, за което са написани най-красивите стихове и романи. Хората са казали “Влюбените са слепи.” Нима е лошо да си сляп в днешният суров и жесток свят?! Нима е лошо да виждаш само красивото у хората и да ги караш да се чувстват обичани?

Въпреки всичко, любовта не е само щастие. Тя носи и болка. Раните и не зарастват. Те остават завинаги, учейки ни да не допускаме отново същите грешки.

Любовта не може да бъде описана – всеки я преживява различно, всеки обича различно. Това велико чувство може да бъде между майка и нейната рожба. Може да бъде между двама влюбени, разхождащи се из алеите. Веднъж появила се, до момента в който стихне, тя остава в нашите мисли и чувства.., тя остава в сърцата ни.

Тя е тази, която размеква коленете ни, замъглява съзнанието ни, но колко сила се крие зад тази слабост?! Любовта е нещото, което заслужава всеки един компромис, всяка една сълза. Който не e обичал, не е живял. Не е усетил смисъла на живота, не се е преборил с него.

Влюбените са най-щастливите на тази земя. Погълнати, от магията на любовта, те не виждат лошата страна на живота. За тях всеки нов ден е едно ново приключение. Техните души са извисени над останалите. Те приемат по-лесно трудностите, защото до тях има човек, който ги подкрепя, който ги обича.

Любовта винаги е нова. Няма значение дали обичаме веднъж, два пъти или десет пъти в живота си — винаги се оказваме в непозната ситуация. Любовта може да ни отведе в Ада или в Рая, но винаги ни води нанякъде. Трябва да я приемем, защото тя е храната на нашето съществуване.

Ако откажем да го сторим, ще умрем от глад под отрупаните клони на дървото на живота, защото няма да сме посмели да протегнем ръка и да откъснем плодовете. Където и да се намираме, трябва да търсим любовта, дори това да означава часове, дни и седмици на разочарование и печал. Защото в мига, в който тръгнем да търсим любовта, тя също тръгва към нас. И ни спасява!

Любовта е една мечта, от която никой не бива да се отказва. Любовта е музиката, която не бива да престава да звучи около нас. Колкото повече е желана, толкова по-силна е тя. И дори и да се крием от нея, тя ще ни намери и ще преобърне живота ни. Понякога към добро – понякога към лошо.. Но не си ли заслужава да страдаме за поне един миг истинско щастие?

Бояна Гоцева – 9 б клас

Подобни публикации: