Невидимият герой.

Всяко училище си има своите герои. Аз започвам да ги издирвам. И ще пиша за тях. Ще ми бъде трудно, имам някакви наблюдения, но както навсякъде винаги всеки вижда само част от истината. Това си е моята истина, моята гледна точка.

Така искате ли да знаете кой е моя първи герой ?

Ако сте отваряли наскоро страницата на училището ще се досетите ?

Да става въпрос за Мария Гълъбова. Какво е направила за да стои в заглавната страница – спечели 82 точки от 100 възможни на състезание едновременно по два езика Един от хората, които правят нашето училище различно.

Сега се опитвам да си припомня кой е първият ми спомен за Мария. Един 15 септември, едно момиче получава ключа на знанието, ученикът с най- висок успех го получава винаги на тази дата. Така започва пътя на Мария в това училище. Тя се постара да оправдае гласуваното и доверие.

Спомени нахлуват в главата ми и виждам Мария като редовен участник във всички олимпиади в училището. Да Мария винаги е там. От нея лъха винаги тази неукротима енергия, невероятно работоспособно момиче.

Друг спомен – Мария с нейните приятелки обикалят градът и снимат боклуците, нашите боклуци захвърлени къде ли не в Сандански. Те направиха чудесна презентация. Ако има хора дето обичат природата и се борят за опазването и , трябва да включим Мария там, тя вярва в това.

Следващ спомен – летният театър, организиран е ден в защита на природата, Мария обича танците, тя ги обожава, те са част от живота и. Нейният състав беше основна част от представлението. А Мария беше част от основата. Хората се сменяваха, но Мария оставаше, тя танцуваше и не се уморяваше, тя запълваше дупките. Тя го правеше с удоволствие, тя го правеше, защото и беше приятно. Неизтощима енергия.

Спомените изникват – дебатите в училище, никой няма желание да говори и Мария става първа. Притеснението и личи, това не е нейното амплоа, тя не говори много , но показва себе си чрез действията си . И така тогава в единият случай успя да разсмее публиката, притеснението изчезна. Във вторият случая отговаряше аргументирано на въпроси задавани от водещият учител. Успя да влезе в ролята, да се постави на мястото на хората от другата страна, въпреки, че не беше на тяхното мнение. Определено тя е човек с мнение. И умее да го защитава.

Мога да продължа така , но ще кажа само това Мария е невидимият войн, от онези хора, черноработници, те вършат основната част от работата, изнасят я на гърба си, не се оплакват, помагат винаги, остават незабележими, но са доволни от това, самото участие във всичко това им носи радост. Без Мария училището нямаше да е същото. А и да не забравя, виждам Мария винаги усмихната, едно усмихнато момиче .

Ще се радвам да споделите и вие какво мислите за МАРИЯ .

Подобни публикации: