Архив

Календар

март 2010
П В С Ч П С Н
« фев   апр »
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031  

Смисълът на живота

Смисълът е живот или животът е смисъл?!

Съществува ли нещо подобно или всичко е плод на човешкото убеждение?
Разбира се, че трябва да има нещо, което да поддържа живота. Най- простото обяснение е това, че създаването на поколение е заложено у всяка земна твар. Но хората са най – високо сред еволюиралите организми, следователно те имат по-висши цели в своето съществуване.

Един човешки живот е неимоверно кратък, но природата е устроена така, че събитията да се случват за секунди. Така всеки един човек успява да извърши безброй действия, които да осмислят половин или един ден от седмицата, един месец, година, че защо не и целия живот.

Дотук отделихме внимание на общото, на началото, от което всеки е тръгнал, но в посока, която е избрана по собствено желание и е единствена.

Всеки от нас изгражда свой личен свят, поставя си приоритети, оценява разнообразни детайли, харесва коренно различни от другите неща. Това се нарича индивидуалност. Аз дори го наричам неповторимост, уникалност, защото хората са такива – те са невероятни сами по себе си. Техните възгледи също са такива. Така светът е шарен, разнообразен, осеян с добро и зло, и всичко си има смисъл.

Ако погледнем от биологичната страна на нещата, то смисълът на живота е да се продължи видът, да се достигне следващия етап на еволюцията. За човечеството смисълът може би е да се достигнат нови върхове, нови открития в науката, нови изобретения в техниката, нови методи в медицината, като цяло – усъвършенстване, развиване на уменията, обогатяване на учебниците, прогрес на човешкия ум.
Ако наблюдаваме само един отделен индивид, то за него би било важно да оцелява, ако средата му е такава.

За друг смисълът е да успее да натрупа завидно богатство, така че да си осигури охолен живот и сигурно наследство за децата си.

Трети би живял, заради ученето, би жертвал най-хубавите си години за запаметяване, преговаряне и вземане на изпити, така докато не получи мечтаната от него или от родителите му диплома.

Други живеят за мига, тревоги им причинява моментният глад и жажда, но след секунди те вече са сити и доволни, палят цигара и се залавят за мощни забавления – танци, купони, безсънни нощи и незапомнящи се дни.

Има и такива, които се утешават със скромната доза спокойствие, която им осигурява еднообразната работа, следобедната почивка, малкото домашна работа, вечерната емисия новини и сънят.

Друг вид са хората, които живеят, за да са на ръба или са винаги на ръба, за да живеят. Те правят лудории, скачат от мостове, гонят ги бикове, играят си с бедствия, дърпат дявола за опашката и живеят с адреналин в кръвта.

Други се отдават на безкрайни молитви, обръщат гръб на светския живот, избягват социалните контакти и се превъплъщават в човекоподобни, имащи очи само за своя идол или светец. Хранят душата си и пренебрегват стомаха, утоляват жаждата, но не и емоционалната.

Обратно на тях, са тези, които забравят всякакви граници, държат се безразсъдно, нараняват се, отдават се на животинските си инстинкти или пороци, и потъпкват ценностите.

Всичко казано дотук води до една единствена мисъл, а тя е, че смисълът на живота е щастието. А то се достига по различни начини, защото всеки има своя представа за него.
Но нима всеки един от нас се пита постоянно „Какъв е моят смисъл на живот?” и си дава отговор, чрез който да направлява ежедневието си? – Съвсем не. Отговорът е получен още при първите ни стъпки, тогава именно сме започнали да търсим щастието, с което да дадем и смисъла на живота си.

За какво друго живеем, ако не за да продължим вида? Но не е само това. Ако някой каже, че живее, за да се храни, то смехът при отговора ще е неукротим. Ако разменим местата на думите, струва ми се, ще звучи по-правдоподобно – храним се, за да живеем. Но и това не е отговор.

Малко биха казали с гордо вдигната глава, че те са намерили истинския смисъл на своя живот. Повечето от нас се съсредоточават само върху задоволяването на отделни нужди, което определят като своя „смисъл”. Но причината е по-дълбока, както хората са казали „С няколко дини под мишница, не е лесно” и на пръсти се броят тези, които се справят с това. Много по-лесно е да се насочим към нещо, по възможност изискващо по-малко умствена енергия и основаваща се на първичното, така няма да е нужно да се посвещаваме на часове мислене и развитие.

За много хора щастието е от първостепенна важност. Надяват се, че материалното ще ги зарадва, че сбъдната мечта ще постигне това, че истинската любов ще ги удовлетвори, че работата ще бъде достатъчно добра, че да ги качи на върха. Много често се оказва, че при постигането на едно крайно, чакано желание, щастието идва и неочаквано си отива.

Т.е. ние приемаме щастието за спирка, на която трябва да отидем, а не за начин на пътуване. Второто е правилният избор, защото така бихме имали по-дълъг и реален смисъл на своя живот. А и така няма да има граници за нашето щастие. Отново всеки ще може да е различен, никой няма да го обвинява за избора, който е направил. Но не чуждото мнение е от значение тук, а личното чувство.

Ако се научим да живеем деня си щастливи, да нямаме една крайна, висша цел, а множество по-малки такива, които да я съставят, това би ни обогатило. От една страна ще ни даде материал, върху който да разсъждаваме, от друга ще изпълни максимално ежедневието ни, от трета ще имаме смисъл на живота си и той няма да се изгуби при първата постигната мечта.

Животът също може да се представи образно и като една книга. С раждането си я отваряме и поставяме начало на четенето. Не можем да знаем, дали ще бъде интересна, трогателна, смешна или романтична, дали няма да ни промени или ще остане забравена след време, захвърлена в някоя картонена кутия, потънала в прах.

Началото е интересно, ново, предвестник на промените. Когато я четем, преживяваме събитията заедно с героите, емоциите ни са сходни и така, както техният, така и нашият живот тече. Когато стигнем до средата и спрем за миг, се сещаме за това, което сме прочели, изпълнени сме с емоции от страницата, на която сме и нетърпеливо очакваме следващите редове до края.

Така, както четем, така минава и нашият живот, имаме си минало, настояще и бъдеще. Всяко представлява интерес за нас. И така, както ние четем книги, така може да се окаже, че всеки от нас е герой от нечия чужда история. Роман или разказ, който в момента се чете от извънземен човек, някой със свръхестествени възможности.

Тогава бихме се почувствали нищожни, като кукла в чужди ръце. Но въпреки тази странна теория, все пак ако ние сме една книга, бихме искали да сме в графа „интересни” или „незабравими”. Това няма как да стане, ако не открием истинското в живота, смисъла и искрицата, за която от древни времена се пише.

За същата тази искрица, Диоген живял като бездомник, спял на открито и търсел истинското. Е, това не е пример, който задължително трябва да последваме, за да успеем да „прогледнем”. Има и много други начини, те са в нас.

Ние притежаваме силата да променяме нещата, да ги правим красиви, впечатляващи, да сътворяваме, да градим и само с един замах да рушим всичко. Достатъчно умни, интелигентни, развити и упорити сме да създаваме теории и заключения.

А моята теория е и заключение – смисълът на живота е като сложна логическа задача, чийто отговор се крие в самото условие и е съвсем прост!

Мирослава Илиева – 11 а клас

Подобни публикации:

Анонимен казва:

awe neznam Ahmed tam Mohammed… nz kfi ste i koi ste ama kfo vi e tolko otricatelnoto k1m tfa momi4e we… zavist.. zloba.. nz. kajete 4e ne moa da se seta :)

Мълчи бре. казва:

А бре Ахмед мн. си докачлив бе брато . Кво се нервиш . От къде са го научили научили са.

Ахмед Доган казва:

Вие ли ще ми говорите за смисъла на живота бре … Да не би да ви го обясни Караджова или Хари . Или го пише в учебника по философия .

Анонимен казва:

Ако направя малка редакцията на думите, които казва човечето по време на “Минута е много”, то трябва да звучи така: “НЯМАМ ДУМИ”!!! :D Браво… супер е !!!

Анонимен казва:

(clap)