Толкова сладка,толкова красива,
непонятна и игрива.
Тръгна сама и продължи така,
докато не стигна целта.
Търпя ден,година,век,
Но непонятен си остана нейния съвет.
И тя тъй силно решена,
завърна се там,където бе родена.
Земята от буйна и красива
остана сама и унила .
Страшна тъма
настани се в света
и остана той така,
с огромна празнота
и забрави любовта,
без която не можа.
Но намери се дете,
за да може да прозре,
че водата е във нас
и чака само своя час.
Усети нещо в своите очи
и проля малки,красиви сълзи.
Хората разбраха си вината
и покаяха се дълбоко в душата.
И тъй така,рукна от скала
бистра , чудна вода.
И любовта дойде пак
като тих и нежен сняг
и докосна тя сърцата,
и щастлива бе Земята,
защото запълни се празнотата.
Симеон Здравчев 9а клас