Много приказки започват с „ Имало едно време…”. Дори и нашите любими. Но веднъж попаднах на четиво, започващо с „ Имало едно време мъж на име Бог…”. Незабавно се зачудих : защо ли се говори в минало време или днес няма Бог? Та нали от него търсим помощ, на него се молим. Ако няма Бог, тогава кой ни крепи?
Бог съществува. Но не… той не е нито човек, нито някакъв ценен предмет. Аз силно вярвам, Бог е превъплътен в доброто. Той е причината да има светли чувства, а не само омраза и болка. Носител е на малкото неща в днешно време, които не се купуват.
Съвременният начин на живот ни е променил много. Ние, хората, отделяме повече внимание на материалното и без да осъзнаваме пренебрегваме духовното. Ето защо, аз знам, че Бог е до нас. Той е свързан неразделно с вярата, надеждата и любовта. Дори когато някой ме попита: ”Какво е Бог?”, аз без да се замисля отговарям: ”Бог е любов!”.
Всички сме се чувствали зле, безпомощно… като в лабиринт, чийто изход е невъзможен. Тогава коя е силата, която ни поддържа живи. Помага ни да се изправим, независимо колко голяма и тъмна е дупката, в която сме паднали или потънали. Не е трудно да си отговорим.
Това е вярата. Когато ни е трудно и не виждаме златната врата, водеща към изход, нещото, което ни помага да вдигнем глава и да продължим, е вярата ни. Вярваме в приятелите си, в близките си, в силата на доброто, в Бог, а и в самите нас. Вярата е скъпа. Нека да я пазим, за да не ни напуска.
Понякога ни се случва да се чувстваме сякаш сме в град, изграден от бял камък -мрачен, пуст, скован от злоба и празен на чувства. В такъв момент кое е нещото, което ни поддържа силни. Нещо…, което сред напълно тъмната стая свети като малка ясна свещица. Това, разбира се, е надеждата. Защо ли казваме, че тя умира последна?
Надеждата умира последна, защото, когато всичко угасва, тя все още блещука. Като облачно небе с един единствен златен слънчев лъч… Като бурно море с прекрасен морски залез. Без надежда в живота ни остава една голяма празнина.
Надеждата е едно ново начало, надежда за един нов живот, надежда за радост, за щастие, за едно светло бъдеще в трудния живот. Тя е убеденост на човека, че ще се изплъзне от злото и ще успее в доброто. Желание е да бягаме от безсмисленото в този свят и да се стремим към смисленото.
Недостигът на сили за постигане на добро, за трудно постижимо добро понякога довежда до отчаяние, но може да породи и надежда, която да ни вдъхновява. Затова можем да кажем, че тя е силно желание за постигане на далечно, трудно, но все пак е възможност за придобиване добро. Надеждата е едно от добрите чувства, доказващи малко или много присъствието на Бог.
Любовта… може ли в един абзац да обясним значението на тази човешка ценност? Едва ли! Не бива да позволяваме да получаваме любов без ние да отвръщаме. Любовта е чувство, което ни радва. Човек, който не знае какво е любов, е като „статуя от лед”- със сковано в лед сърце, неспособен да обича, незаслужаващ да бъде обичан.
Ние получаваме любов от нашите приятели, близки и най-вече от родителите ни. Но не пропускаме ли друга дума, за която трябва да се сещаме, споменавайки любовта? Да… това е Бог. Бог е любов. Той не е нещо, което можем да видим или да докоснем, но можем да почустваме.
Любовта е като бялата лястовица – чиста, бяла, свята, очаквана, но и неоставяща задълго… като розата-нежна, красива, но и увяхваща и бодлива. Любовта ни носи вяра и красота, изпълва душата ни с добрина. Но не винаги продължава задълго. Въпреки това е едно необяснимо чувство и изживяване, което всеки иска да изпита.
Никога не бива да забравяме да вярваме в силата на Бог. Не трябва да позволяваме вярата ни да се насочи само към видимите неща в живота. Бог е до нас. Въплътен е в доброто. Свързан е с вярата, любовта, надеждата и дори с бъдещето.
Все пак, ако любовта е дело на днешния ден, то надеждата е на бъдещия. А бъдещето е труднодостъпно за нас. Посрещаме го с добро и вяра.
Вярвайте в Бог. Ценете и отвръщайте на дадената ви любов. Не позволявайте в живота ви да остане празнина, образувала се от угасналите надежди. И се старайте да не изгубите доброто в себе си, защото то ще спаси света.
Теменужка Траянова – 8 б клас