Вярвайте. Точните хора са винаги до вас.

Бихте ли се представили с няколко думи?

Димитър Ангов – ръководител компютърния кабинет в ЗПГ. Знаете, един голям кабинет с много техника. Прекарвам доста време в опитите си да бъда полезен, на учениците, опитвам се, дали успявам нямам представа. Никой не може да се погледне през очите на другите. Държа се дистанцирано, трудна ми е комуникацията, изглеждам затворен човек, тези които ме познават добре знаят, че съм един симпатичен добряк.

От колко време сте учител в нашето училище?

9 години. Моят втори дом. Винаги съм се питал дали ставам за учител. Ако бях останал само учител, нямаше да се чувствам комфортно. Дори да притежаваш цялото знание на света и да си наясно как трябва да преподаваш, да се държиш, не е достатъчно. Учениците винаги преминават границата, когато усещат, че е възможно. В ситуация когато няма граници е много трудно да се оправиш. Трябва да си забавен, артист, непукист, извън всякакви норми, да играеш една голяма игра, да им помогнеш да направят това, което искаш без да се усетят. Ако на учениците не им е интересно, всичко е временно и се забравя, насила нищо няма смисъл.

Разкажете смешна случка(гаф),който Ви се е случвал по време на час.

Понякога гафове създава самата образователна система – сега трябва да преподавам презентации и интернет в 10 клас, неща, които отдавна са научени от учениците. Така се стига до ситуацията понякога да седим в час и да не правим нищо, или ти говориш, а никой не те слуша . Как да убедиш някой да прави презентации, на тях им е писнало от тях. Последният ми гаф се породи заради желанието ми да помогна на учениците да говорят пред публика,да презентират, взех любимата ми камера, една от ученичките доста се разприказва, не е за публикуване.

За какво мечтаехте когато бяхте на нашата възраст?

Мога да ви кажа в какво вярвам сега – Вярвам, че винаги на пътя ти се появяват точните хора, които те учат на разни неща. Вярвам, че раздаването на любов е единственият начин да се чувстваш добре. Вярвам, че ако искаш нещо, преди това трябва да повярваш в него .Вярвам, че ако се държиш по определен начин, хората ще повярват, че си такъв.

Ако не бяхте учител какъв щяхте да сте?

Писател. Шегувам се в последно време се занимавам доста с блога на училището. Превърнах го в нещо като личен дневник .:) Харесва ми да го правя. Идеята беше да пишат други хора, но какво пък, дори да съм запалил за идеята няколко човека, това е добро начало. Когато провокираш някой, го караш да мисли.

Какво бихте казали на учениците си?

Бих ги оставил сами да извървят пътя си.

А какво бихте казали на вашите колеги?

Малък е процента на учителите избрали по свой избор да бъдат такива. След години или разбират, че са попаднали на точното място, или продължават по инерция, станало е прекалено късно да се променят. Не съм съдник, бих им пожелал само да бъдат себе си, да дават всичко което могат на учениците, нали за това са тук.

Какво правите в свободното си време.

Човек трудно се променя, предпочита да стои в познати води. В момента спортувам, срещам се с приятели ,пристрастен съм към манията Facebook, пиша някакви работи, чета книги ,любимият ми вестник и някой филм.Сега следвам правилото да се опитвам да ги правя нещата, дори да не са ми приятни. Колкото повече неща пробваш, толкова по-близо си до разбирането какъв човек си, какво харесваш и обичаш, какво искаш и можеш да правиш, по-уверен се чувстваш .

Кой е любимият ви футболен отбор.

Футболът е велика игра, парите и помагат и пречат, затова купата на Англия е най – великият турнир, където можеш да видиш как желанието и волята побеждават майсторите в играта. Това е красотата на играта, нейната непридвидимост.

РЕМИКС на предното интервю – една година по късно.

Подобни публикации: