Любовта в нас

„Любовта е винаги търпелива и добра. Никога не е ревнива. Любовта никога
не е надута нито суетна. Не е груба, нито егоистична. Не е обидена, нито сърдита…. Любовта няма край.“

Апостол Павел

Срещу думата любов в тълковния речник е изписано: „Чувство на саможертва и силна привързаност към някого”. Любовта на езика на науката е ФЕНОМЕН. От древногръцки тази дума означава явление. През годините на 20 век немският философ Едмунд Хусерл изработва метода “феноменология”.

Според този метод всяко явление може да бъде видяно от различни гледни точки и перспективи. Любовта например може да бъде разгледана от гледната точка на майката, сестрата, брата, приятеля. Любов не означава само целувката на влюбените, но и майчината ласка и бащината закрила.

Може ли това сухо обяснение, тези няколко реда да предадат най- святото чувство на света, извора на живота , кръговрата на вселената.

Любовта – това е божественото в нас, тя е светлината в очите ни, огънят в кръвта ни , добротата в душите ни . Тя е чувството , което превръща човека в Бог! Не иска размисли и сухи теории, а безпрекословна вяра, защото тя е нещо , което не може да се определи и да се ограничи в рамки, а е сила, на която трябва да се отдадеш !

Когато една любов се заражда в сърцата ни , на небосклона изгрява нова звезда, пътеводна, която символизира раждането на едно божество- човекът, носещ любовта в сърцето си .Тогава ние сме добри, прощаващи, вярващи , готови на саможертва.

Няма по- силен човек от влюбения, няма по- можещ човек от обичания! Докосне ли се до любовта, мъртвият оживява, глупавият поумнява, болният оздравява. Затова Христос, който е носел любовта в сърцето си, е бил готов да поеме по пътя към Голгота, защото е обичал хората. Разбира се , ние не сме богове, затова и не обичаме, тези , които ни мразят, а само тези , които ни обичат. Но и това е достатъчно, за да носим частица от божественото в себе си .

Толкова сме забързани, озлобени и егоистични, че преставаме да вярваме в любовта. Така е по- лесно: да мразим, вместо да обичаме. Забравяме, че любовта е съзидателна сила- с любов Богът творец е създал света и човека, с любов човекът трябва да продължи да пресъздава и да побеждава омразата. Така обичта в нас се превръща в живата енергия, която е източник на всички идеали на човешкия дух.

И както божеството е вечно, така е вечна и любовта. Много често я охулваме, разпъваме я на кръста на недоверието, отричаме се по сто пъти гръмко от нея, убиваме я с ревността си, но тя пак възкръсва, само че сега по – силна от всякога, изчистена и неопетнена, за да може и най- големите неверници да повярват и да рекат : „.. и ако между нас любов не е било, значи не сме живели !”

Любовта в нас оцелява, защото е по- силна от човешката болка, по- ярка и от кръвта. Тя е тръненият венец , който всеки един от нас доброволно носи, защото знаем, че саможертвата си заслужава- познаем ли любовта, познаваме тайната на живота. А смисълът е в най-простото: не да се стремим към богатства, слава и пари, а да се стремим към любовта и колкото по- силно обичаме, толкова повече да раздаваме! Защото за любовта пулсът на едно сърце е малко!

И независимо дали ще я възприемем като явление, или като божествено проявление в човека, важно е да я споделяме, да и вярваме, защото любовта, която никога не е обидена, нито сърдита, нито егоистична и ревнива, любовта в нас , тя няма край !

Невена Станкова
11 а клас -2009 година

Подобни публикации: