Моето бъдеще

Здравей, мила фондация,

Аз съм Вики и Ви каня: „Елате с мен! Пътувайте с мен ! Нека бъда вашият екскурзовод !Нека обиколим по козите пътеки, да поставим росна китка и се преклоним пред синовете на България, оставили имената си в историята!”

Това е моята мечта – да Ви покажа България и нейната хилядолетна история !
Може ли едно дванадесетгодишно момиче да мечтае ?
Може ли да мечтае да бъде част от българската история ?
Може ли да мечтае историята да е част от неговото бъдеще ?
Да, защото историята е минало, настояще и бъдеще.
А какво всъщност е историята?

Това е древна наука, която изследва и отразява миналото в писмени извори. До това прозрение е достигнал първият историк на древна Гърция и на цялата европейска цивилизация – Херодот. Той е осъществил множество дълги пътувания до Египет, Тракия, Македония, за да опише миналото, природата и обичаите на различни народи.

Искам и аз като древногръцкия историк да осъществя множество пътувания. Да разгледам, да опиша и да начертая бъдещето на България и на българския народ.

Искам и аз да направя нещо толкова значимо за историята !
Трябва да започна с нейното изучаване. Трябва да почерпя информация от първоизточниците.

За това Ви каня на пътешествие из България .

Намирам се под купола на Тракийската гробница в Казанлък. Изградена още в края на IV в.- началото на III в. Пр. Хр., тя и до днес буди моето възхищение .
Погледа ми грабват колесниците с оседлани коне. Чувам тропота на техните копита. Те препускат бързо, за да не пропусна прощалното тържество на двойката владетели. Какво благородство струи от тях! Несъзнателно се навеждам и им се покланям. Дано следващия път, когато в сърцето ми се прокрадне злоба или завист да си спомня за техните образи, сплетените им ръце, лавровите венци.

Продължавам своето пътешествие.

Годината е 1356. Аз съм пред главната порта на хълма Царевец. Големият дървен мост бавно се спуска. Запленена съм от гледката и бодро крача.
Вижте, вървя по криволичещите улички на хълма, заобиколен от високата 3,6 метра стена. Това ми дава защита и сигурност. В кулите на поста са стражите. Те денонощно бдят. Бойците засилват чувството ми за закрила.

Изведнъж чувам силни стонове. Насочвам погледа към кулата на латинския император Балдуин. Тя е пример за военните победи на българските владетели.
От патриаршеската църква ”Възнесение Господне” се носи ангелския глас на Йоан Кукузел. Може би от него са наследили таланта си великите певци – Валя Балканска, Никола Гюзелев, Райна Кабаиванска.

Отстъпвам крачка назад. От царския дворец величествено се спускат царското семейство и свитата му. Всички са вперили благоговейни погледи в цар Иван Александър, съпругата му Теодора и синовете им Иван Шишман и Иван Асен . Какво великолепие! Какъв разкош! Каква сила! Прекланяте се, нали! Гордейте се !

Пренасям се в годините на турското робство. Чувам дрънкането на синджири. Виждам изнурените лица на българите! А, Вие, виждате ли очите им.? Виждате ли блясъкът в тях ? Виждате ли жаждата им за свобода ?

Пред мен е знамето на Априлското въстание. До него, гордо изправена, е учителката Райна Попгеоргиева. Лъвът, който е извезан, сякаш е готов да се хвърли в кървав бой. От думите „Свобода или смърт” струи толкова истинска жажда за свобода и саможертва .

Как се е чувствал историкът, открил, реставрирал и изложил в музейна сбирка светинята на българското национално освободително движение?

Как ли са се чувствали археолозите, открили и възобновили величествения град Търново- една от столиците на Второто българско царство?

Как ли се е чувствал Георги Китов, когато е открил златната маска на цар Терес ?

Как ли се е чувствал професор Николай Овчаров, когато е открил древното светилище на траките – Перперикон ?

Защо аз да не изпитам това чувство ? Защо аз да не присъствам на археологически разкопки ? Защо аз самата да не съм археолог?

Това може да стане реалност. Аз трябва да специализирам и да уча усърдно история. И може би някой ден наистина ще присъствам на археологически разкопки? И може би ще бъда студентка, по време на стаж . И може би ще бъда ръководител на археологически разкопки .

Може би благодарение на проекта „1000 стипендии” , някой ден със знанията, които съм получила, с контактите, които съм създала, с малка четчица в ръка ще открия поредната тракийска гробница, светилище, исторически извор или ще съм на мястото на българския президент.

Виктория Анталавичева – 8 б клас – 2007 г.

Подобни публикации: