Аз съм на седемнадесет – другар съм на слънцето, жетвар съм на слънчогледа. Мечтите си първо пред вас ще разкрия. Аз съм творецът на този динамичен свят. Двадесет и първи век – векът на прогреса и човешките постижения, е век на младите, силните, целеустремените. Ние, младите – строителите на века, сме длъжни да продължим започнатото от дедите ни. Колко странно звучи, нали? Особено от устата на една мъничка вълна, докосваща брега на времето.
Мечти…ах, моите мечти! – те са необятни. Чрез тях аз търся пътя си към моето утре, търся изгрева на чудесата в загадъчния свят на всеки миг, а тази магия лично аз откривам в историята и литературата. Не вярвам, че у вас ще възникнат съмнения защо избрах тях, но все пак ще се обоснова.
Възможно ли е според вас да съществува бъдеще без минало, народ без родови корени, човек без история, морал и знания без книги? Ако се уповаваме на думите Христови: “В началото бе словото”, то словото е изкуство, а изкуството е литература.
В нейната магия аз познах себе си, преоткрих и света около мен, научих се как да споделям емоциите и мислите си и осъзнах цената на думите, защото не е важно колко говориш, а какво ще кажеш. Литературата ми дава усещането за вечност. Заедно с нейната музика изплаквам скритите си въздишки, притъпените болки и преглътнатите пред другите сълзи.
За мен литературата е принцип в делника, ден в нощта, усмивка сред сълзите. Тя дава крила на мислите ми и облича безлистните клони на моята зима. И в най-тежкия есенен ден чрез нея дочувам ликуващите птичи гласове от младите гнезда, пълни с очакване.
Моя свят обогатиха и виртуозите на словото: Шекспир, Пушкин, Молиер…, пренасящи ме в чудния свят на познанието. Познанието е един свободен свят, изпълнен с мир и любов. За това казвам: “Не, на войната!” не, на различието и дискриминацията между хората!
“Какво ще ми дадеш историйо от пожълтелите си страници” – пита Вапцаров в своята творба “История”, а аз отговарям: – ти ме научи да уважавам миналото, да обичам настоящето и да мечтая за бъдещето, т.е. ти ми даде всичко.
Реших да отстоявам тази си позиция с високовдигнатата ръка на Темида . Не мисля да се превръщам в “неразумни июроде” както възкликва Паисий, и да забравя миналото си и завета на дедите си. Предпочитам пътя на Черноризец Храбър, защитаващ правото на един народ да съществува.
Прекланям се пред теб, народе мой, пред твоите велики мъже!
Прекланям се пред теб историйо, пазителко на българщината.
Откакто е завървяло българското племе под това Аспарухово небе, оттогава е запламтяло и слънцето на българското могъщество. Не е ле щастие да спреш на китна хайдушка поляна и седнал под някоя бука да слушаш легендите на близкия извор и да повтаряш изгарящите слова на хайдутите,влезли во веки в мавзолея на народната памет. Тогава в теб избухва радостта, изкласява и гордостта, че си син на земя – светица.
Земя на Борис – дал ни вярата, словото, писмеността; Крум – изковал ни първите закони; Омуртаг – облика на нова България; Симеоновия златен век – век на величие и свобода, и Асеновци – изсекли първите монети. Именно поради дълбокото ми уважение пред великите ни съотечественици оставили толкова много на нас и родината и от любов към българите и България, ще се постарая да наклоня везните на Темида в наша полза, давайки всичко от себе си за народа и родината.
За мен все още със сила звучи Алековия девиз: “Аз и парите сме две субстанции, осъдени на вечна раздяла”. Усмихвате се, нали? Аз обаче нося възрожденския дух дълбоко в себе си, и ще се постарая да следвам Алековите принципи.
За това насочих вниманието си към правото. То е моята страст и дори да не вярвате – моето призвание. То е част от мен, от моята същност, защото като порастваме разбираме, че Злото, което в любимите ни приказки винаги е победено, а в истинския живот по-често надделява. Все повече осъзнаваме, че животът е преди всичко борба, в която ако не победиш, ще бъдеш победен. Това прозрение разрушава хармонията на детството.За това правото не е професия, то е живот.
Животът е едно море, а аз съм само капка в него и се нося по гребена на вълните му.
Надявам се Вие да ми протегнете приятелска ръка, за да намеря мястото си в необятната шир. Аз Ви вярвам, доверете ми се и Вие!
Вергиния Андонова -12 а клас -2007 г.