Трудно е да си будител в днешно време. Да запалваш пламък в мозъците на подрастващите. Да се движиш в тъмнината и да не се отчайваш. Като онези от миналият век дето са давали живота си за делото.
Понякога си мисля, че на тях им е било по-лесно, имали са ясна цел, идея какво искат да постигнат, ясен враг. Сега какво – цел ли,то има знания, които остаряват за няколко години,възпитание, което сме зарязали Тръгват по – някакъв път и се изгубват в него.
Врагове много и то потайни,скрити . Страстта се губи, всичко е спокойно, няма опрян до главата ятаган, има място за отстъпление, може да си живееш живота, да се правиш, че живееш.
За да си будител – трябва огън да те изгаря отзад, отвътре. Да можеш да забравиш всичко и да се отдадеш напълно. Да загубиш много други неща. Има ли ги сред нас – малцина са, вие ги познавате, различавате веднага.
Тези дето забравят себе си и се отдават на делото. Дето имат нещо в себе си дето ги бута. Дето са намерили себе си си там и обичат да го правят. Щото веднъж хване ли ги страстта няма измъкване, защото знаят, че това дело е велико.