Колко дълго абитуриентите са се готвили за тази вечер. Това е деня в който за последно ще полудуват и никой няма да им се разсърди за това. Ще приготвят тоалети, кавалери, букети , а роднините ще им се полюбуват и изпратят. През ранния следобед с най-последните модели превозни средства ще обикалят града и ще напомнят за себе си.
Всичко започва в двора на училището. Тук са всички – ученици, учители, родители, фоторепортери. Абитуриентите кой от кой по-красиви са в своя звезден миг. Всеки иска да се снима с тях. Това е деня на фотографите. Едни са тъжни заради раздялата, други притеснени и развълнувани от предстоящата вечер, трети са самите себе си и се забавляват още тук.
Време е – всички се строяват по класове. Най- напред е директора с две красиви дами. Това е и негов миг. Още един випуск е завършил. Ще го помнят винаги няма две мнения. Пред всеки клас са класните ръководители- със своите избраници. Те са още по-горди – видели са израстването на 14 годишни тийнейджъри до 18-19 годишни зрели млади хора. Радват им се – тайничко се питат дали са дали всичко от себе си. Времето ще покаже и даде отговор- винаги има отговор.
Главната улица – целия град се е събрал – абитуриентите дефилират, махат им, споменават името им. И това непрекъснато – „И кой каза „ . Всеки познава всеки. Получава се някаква процесия с крайна точка ресторанта .
Настаняване, пак снимки и вечерта започва. Наздравици- ученици, учители, границата вече я няма – всички са дошли да се забавляват.
Тук е мястото за да видиш своя учител в истинската му светлина. Някои от тях получават заслужени букети и поздравления. Българските хора подгряват и стават все по-дълги и дълги. Шефа отново поздравява абитуриентите и те него. Във вихъра на българския поп фолк е по-голяма част от присъствието на вечерта. Всичко е като за последно- веселба, развеселени хора, изчезнали притеснения.
Като вълни затихват и отново се надигат, водени от страсти, тъга и сълзи, клетви завинаги или просто задължение за някого /това не го вярвам/. В действие влизат чар, усмивки, поздрави. Блус за двама – всеки може да покани всеки. Хубаво и тъжно нещо са тези блусове. Оркестъра си тръгва, идва диджея, музиката се сменя, но емоциите остават. Последните оцелели имат целия дансинг пред себе си.
Вечерта продължава – дискотека в ранните часове. Всичко е препълнено и всички чакат абитуриентите. Купона продължава. После всеки решава къде да посрещне ранните зори. Всички за потънали в спомени, доволни от вечерта, тъжни от раздялата, притеснени от това, което предстои.