Първа среща в Словакия .
Първо посетихме Будапеща, град който никога няма да забравя. Пред мен се разкри един нов свят изпълнен със множество статуи, старинни къщи и градинки , бях очарована от народа и държавата която знаеше какво има и как да го запази.Мисля че Сандански трябва да вземе пример от унгарската столица. След това се отправихме към Кошице градът в който живееха нашите домакини.
Момичето на което гостувахме имаше братче и сестриче, сега там се настанихме две деца от България, плюс едно от Германия.На следващия ден отидохме в училището където се състоя нашата работна среща. Всяка страна представи това което бе подготвила. Първи се представиха англичаните,те ми харесаха най-много ,може би заради непринуденото им държание и свободният изказ.
След тях беше наш ред, представихме нашата България, града и училището ни. Според мене се представихме отлично, получихме много аплодисменти На края на работната среща имахме едно много забавно състезание с цел опознаване на града. Въпросите бяха свързани със забележителностите на града, а отговорите се криеха именно в тях. Падна голямо тичане около града, но бе много забавно и поучително научихме много за неговата история .
Следващият ден бе за опознаване на покрайнините около града.Близо до границата с Унгария се намираше забележителен замък, който разглеждахме цели три часа. В него се съхраняваше историята на три властвали рода.След това пресякохме границата с Унгария и там посетихме града Мишкоутс. Вечерята бе може би най- шокиращата част от деня и най- незабравимата.
Под един огромен полуразрушен замък се скатаваше необичаен ресторант вкопан в земята и на пръв поглед приличащ на дупка. Когато влязохме вътре интериорът очарова и може би шокира всички. Обичайните приборите бяха заместени с такива от дърво, масите и столовете също от дърво, липсваха чешми на тяхно място бе поставено дървено съндъче с лимони и кърпа, лампите бяха заменени със свещи. Обстановката бе автентична и завладяваща. Сервираха ни в огромен дървен поднос претрупан с ястия.
И след всичките приятни емоции и незабравими моменти дойде ред да се разделим, отскочихме до близкото заведение на по един прощален следолед, там си разказахме много забавни случки от детството, англичаните разказваха за невероятните места, които са посетили и за местата на които са живяли. Открихме че макар да има различия в езика обичаме да четем едни и същи книги.
Елена Димитрова – 10 а клас