Винаги идва момент в живота,когато се питаме: „Защо така нетърпеливо очакваме пролетта?”.Какво ни кара да се вглеждаме в сивите клони на дърветата с надеждата,че днес,че точно днес на тях ще се появят малки нежни пъпки и скоро след това,след целувката на топлия дъжд,те ще се разлистят ?
Дали,защото подобно на събуждащата се природа и нашите души започват да се вълнуват и да се бунтуват.Прегръдката на зимата е топла и уютна,тя здраво ни е гушнала,но ето идва,с песните на смелите птици ,с най-синьото небе на моя роден град,идва тя-пролетта.
И колко хубаво е,че точно моята шестнадесета пролет аз успях да споделя и да преживея с моите връстници от Европа, които бяха гости на нашето училище.Подаръкът,който получих от тях е много ценен-приятелство,а това е отговорност,която не всеки е способен да поеме, но е жест, който всеки може да поднесе.
За съжаление хората днес издигат бариери, страхуват се да бъдат истински. А колко по-лесно е да бъдат добри, да живеят заедно в една общност, в която злобата, завистта, безчувствеността да не ни разкъсват. Спокойно да поднасят своето приятелство, да го поощряват и задържат, за да съхраним мечтата на бащите на Европа, на онези не толкова далеч живели политици, които първи представят идеята за обединена Европа.
Континент, в който да бъде уважавана отговорността и търпимостта между нейните граждани, където модерни и културни европейци да се крепят на готовността да се разбират и да съпреживяват своите проблеми, да проявяват уважение и милосърдие и да вярват, че бедността може да бъде унищожена с помощта на приятелството.
Мечтата ми прилича на пролетта.И тя е смела като сезона на устрема.Аз живея с надеждата,че в човешките отношения,че днес в Европа няма място за изолация.Ще пребъдем само ако следваме законите на любовта,защото тя ще премахне стените,границите и ще ни направи по-добри.
Бояна Гоцева – 9б клас.