Как да го напиша и да го опиша. Трябва да го напиша и да го опиша. Те са ….. има много определения за тях. Казват , че са класа, в който часовете преминават най- добре.
Ако има класация сред учителите, те ще я спечелят, предизвикват симпатия, ще спечелят номинацията за най- харесван 12 клас. Нито са най-умните или най – мирните, но просто всички ги харесват. Клас, успял да разбере границата и разграничи нещата , сериозен в работата и весел във веселбата.
Те са …. разбрани деца, задружен клас, личи си, винаги създават положителна атмосфера. Не ги познавах, можеше и така да си остане, през повечето време си мълчат, ако не спечелиш доверието им, или ги предизвикаш да покажат себе си, няма да разбереш кои са.
А те са толкова различни – има умни деца, изведнъж ударили го на живот, точно когато му е времето, има такива, дето не искат да пораснат, има пеещи вълшебници, има търпеливи, разбиращи и учтиви работливки, има скрити характери с добри души, има добряци търсещи внимание, казващи каквото трябва или не трябва. И цялата тази комбинация е добра, сглобката е добра, те са колектив.
Нещо не ми тече мисълта – можеш да пишеш за неща, които си почувствал. КАК да го опиша – това е доброжелателност, която извира отвсякъде. Имат си класна, която кипи от емоции, ей така решава и прави разни неща и го прави с цялата си душа, лесно ранима, променяща се на минутата, понякога грешаща, тя е човека повлиял им толкова много. Един клас зависи толкова много от характера на класният му ръководител.
Спомням си как в едни ноемврийски дни се озовахме в планината и там получих представа за истинският 12 в клас – веселяци, емоционални, задружни деца. Те бяха отишли там за да си изкарат добре, това и направиха. Помня и една коледа, раздаваха се подаръци от Снежанка и дядо коледа – получи се ситуация с много смях и доста вълнение.
Помня ги как се появяват в кабинета ми за да вършим работа или да им помогна, винаги атмосферата е била положителна, винаги ми е било приятно с тях . И още неща си спомням – един пролетен бал с неговата кралица на бала и нейните приятелки .Сега си мисля как са преминавали през живота на училището и този живот нямаше да е същият без тях – балове, тържества, те бяха там – организираха ги, бяха водещи, пееха, веселяха се, бяха неразделна и неизменна част.
Как да го опиша, нужно ли е въобще, тези неща се чувстват, аз ще ги помня, вие ще ги помните – такива каквито са били. Тази представа ми харесва, не искам да я променям- 12 в клас , няма да ги забравим.