Вяра, надежда и любов.

Есето се класира на първо място на областният кръг и отива на финален кръг на националният конкурс

Живот или съществуване? Къде е разликата? Там някъде в добродетелите, които осмислят битието ни. Там някъде във вярата, надеждата и любовта. Добродетели, в които вярваме. Думи, които ни съпътстват в реалността и ни помагат да си представим отвъдното. Думи, които често употребяваме, a не разбираме тяхното значение. Все думи, които казваме, че ни водят в живота.

В тези добродетели са вярвали София и нейните дъщери. Неслучайно трите малки смели момичета са носели имената Вяра, Надежда и Любов. Кръщавайки ги така, майка им, въплъщение на премъдростта, сякаш е знаела каква съдба ги очаква и кои са трите пътеводни звезди, които ще ги водят в живота. През втората половина на І в. те живеели в Рим и не скривали своята вяра в Христа. Император Адриан привикал трите сестри и ги принуждавал да принесат жертва на богиня Артемида, което означавало да се откажат от Бога.

Но младите момичета били непреклонни. Те пренесли себе си в жертва на вярата, която ги е водила в краткия им живот и в която са сигурни, че ще ги води и в смъртта. Гледайки страданията на децата си, София не спирала да ги окуражава и да ги убеждава да понесат мъченията в името на Бог.

Колко ли вяра и надежда има в това майчино сърце, за да пребъде любовта към рожбите и към бога! И пак те, добродетелите, въплътени в имената на децата и, помагат на бедната жена да ги последва. Тя вярва във всевишния и не губи надежда до момента на своята величава смърт. А може би и след това.

Реални ли са тези четири възвишени образа, забравени от някого, но почитани от другиго? За мен те съществуват. Може би всяко от трите сияйни момичета сега е покровителка на вярата, надеждата и любовта. Може би всяка от тях бди над хората и ги дарява с надежда, любов и вяра.

Вярата! Според евангелието на апостол Павел вярата е жива представа на онова, за което се надяваме, и разкриване на онова, което не се вижда, а според Йоан Златоуст тя е увереност в невидимото. Говорейки за вярата, ние виждаме кръста, символизиращ разпятието и човешките грехове. Това е кръстът, който е светил горе в небето и помогнал на Вяра да приеме смъртта.

Хората вярват истински само в това, което не виждат, осланяйки се на твърдението , че истински се вижда само със сърцето. Те не виждат Бог, не го чуват, но усещат неговата помощ. Продължават да вярват, защото имат нужда да вярват, че някой ги закриля, че някой винаги ще им помага, че някой ги обича. Те вярват в себе си, в добрината на околните, в Господ!

Надеждата! Това е очакване на нещо добро, на нещо, което ще преобърне живота им, нещо, което ще го направи по – смислен. Надеждата е отражение на вътрешния ни мир и външните ни нужди. Тя крепи целия ни физически живот. Човек, изгубил надежда, е на прага на отчаянието, на ръба на една безкрайна тъмна бездна.

Потъвайки в нея, той се затваря в себе си. Единственият начин да изплува е надеждата. Като котва за душата, тя ще го измъкне и отново ще му покаже слънцето. Ще го озари, ще му разкрие, че нищо не е изгубено. Нищо чудно, че християните са включили котвата в своята система от символи. В ранното християнско изкуство изображението и с напречна преграда се използвало като замаскирана форма на кръста – символ на надеждата. Надежда има за всеки, тя е необятна и всеобхватна. Тя крепи човешкия дух.

Любовта! Когато говорим за любов, ние рисуваме туптящо сърце. Това е сърцето на малката деветгодишна Любов, което продължава да тупти у мен и у много хора около мен. Тя е това, което ни помага да преминаваме през трудностите по-лесно. Тя е това чувство, което ни кара да се събудим с усмивка, да посрещнем деня щастливи от това, че някъде има някого, когото обичаме и за когото живеем.

Защото животът е безсмислен, ако го живеем сами за себе си – без любов. Любовта е навсякъде около нас. Любовта не е само между мъжа и жената. Тя е между хората, между приятелите, между родители и деца, между хората и животните. Тя витае из въздуха. Тя е сред нас.

Нито парите, нито скъпите коли, нито луксозни предмети могат да заменят една протегната в подходящ момент за помощ човешка ръка. Защо ли? Защото в този жест се въплъщават вярата, надеждата и любовта, без които никой не би могъл да съществува пълноценно. Защото тези три добродетели са причината човекът да е „Човек”.

Аз вярвам в това, че ще срещна през живота си много протегнати ръце и сама ще подавам ръка на другите и така ще се превърна в „Човек”

Виктория Анталавичева 8 б клас

Подобни публикации: