„Ако сега, след всичко казано, остават тези три,които всичко свързват и всичко съдържат: вяра, надежда и любов..”
Йоан /4:8,16/
Бог ни е дарил с крилете на вярата, със силата на надеждата и с огъня на любовта.
Първата крачка в житейския си път човек прави с любовта, благодарение на нея той се учи да вярва, а любовта и вярата изграждат пътя към надеждата. Вярата означава да носим в сърцето си любов- голяма необятна , прощаваща любов, а любовта носи вечното и непреходното- надеждата.
Така се оформя „Етичната Света Троица” – вяра, надежда, любов.
Подкрепян от ВЯРАТА, човек успява да преодолее трудностите в живота, чувства се по- сигурен, по- можещ. Вярата е духовният ни устрем към Бога. А съществува ли човек без вяра, щом ние сме божие творение?
Вярата е извор на живот, тя е онзи кладенец, от който всеки трябва да пие, за да има сили да продължи напред. И едновременно с това се оглеждаме във водите на този кладенец.
Тайната е скрита там, дълбоко под повърхността на това, което се вижда. Тайната е във вярата, че има нещо много по-велико, което не го виждаме, но въпреки това съществува и ни дава сили да продължим напред.
Вярата ни в Бог е първата крачка към Неговото познание, първата крачка към себепознанието, тя е олицетворение на силния човешки дух, крила, с които се докосваме до тайните на мирозданието.
Безсмъртното начало в нас, това е НАДЕЖДАТА, която умира последна заедно със сетния ни дъх. Зареяният поглед на човека, търси искрица във всяко нещо , за да даде устрем и на най- смелите мечти.
Надеждата е желанието на човек да се измъкне от злото и да успее в доброто, желанието да се освободи от безсмисленото и да се стреми към смисленото. Истинската надежда е съотношение между личните сили и цели на човек, тя ни крепи в трудни дни и ни вдъхновява.
Надеждата е умението на човек да вижда светлинка в тъмнината на тунела, тя е мъждукащо пламъче в нашите души, онази искрица, от която ще се възроди птицата Феникс и като мост ще ни пренесе към бъдното.
Християнството е насочено главно към изграждането на взаимоотношенията между хората. Целта на един християнин не е да спазва списъци с определени правила, които да му показват какво да прави и какво не, религията ни помага да общуваме с Бог .
А Бог е любов.
ЛЮБОВТА е началото на живота, тя е безкраят, тя е вселената в нас.
Затова Бог е в нас, ние сме част от него и от вечния кръговрат. Любовта на Бог към хората е неизмерна, нека се поучим от него и нашата любов да бъде огън, който ще сгрее стотици сърца. В съвременния свят, забързани и обсебени от материалното, забравяме да обичаме, защото по лесно е да мразим.
Любовта изисква жертви, а ние сме егоисти, ето защо остава чужда за нас саможертвата на София, пожертвала най-скъпото –трите си дъщери Вяра , Надежда и Любов. Християнството е религия на любовта.
„Ако любим един другиго, Бог пребъдва в нас и любовта му е съвършена у нас..”
(Йоан 4:12 ).
Тези са трите добродетели, които доказват, че човек не може да бъде мъдър, ако няма вяра, ако няма надежда за спасение, ако няма любов към ближния.
И след всичко казано остават „тези трите: вяра, надежда и любов; но най-голямата от тях е любовта.“
Teодора Петрова – 11 б клас