Като начало на какъвто и да е размисъл по този казус, трябва да се замислим за самите себе си – за ролята на АЗ-а в цялата ситуация. Това включва понятията отговорност, чест.
Отговорност – свободното нравствено отношение на гореспоменатия АЗ към извършването на дадена постъпка. Чест – съответно, външното проявление на достойнството.
След като придобием представа за самите себе си, за собствените си възможности, тогава трябва да се замислим над това можем ли да дадем повече отколкото сме обещали и дали всъщност знаем истинското значение на думата обещание. Истинската тежест на тези осем букви.Тези въпроси водят със себе си други и така до безкрай, но нека започнем с тях.
Реално погледнато ако наистина дадено обещание към някого за нещо обхваща изцяло възможностите ми, как бих могла да дам повече? Възможно е, но рядко се получава. А ако все пак стане, тогава се връщаме пак в началото – самопознанието.
Стигаме до другия проблем – смисъла на думата обещание, нейната тежест. Да дадеш обещание на някого е лесно. Трудното идва след това, когато трябва да го изпълниш. Тук вече се намесва и отговорността. Може да се добави и понятието уважение – уважението, което ще изпита отсрещната страна към теб ако евентуално удържиш на дадената дума.
Какъв е извода? Трябва добре да познаваш собственото си АЗ. Така ще можеш да прецениш и възможностите си.
Ако се замислим за самото изпълнение на даденото обещание, тогава да видим какво става след това. Грешна е представата за това, че после и двете страни ще бъдат удовлетворени. Този факт е производен на факта, че не всичко, което обещаваме на някого, е хубаво.
Какво хубаво има в обещанието на твоята майка да те накаже за лошите оценки? Или обещанието на училищния побойник да те причака след края на часовете? Тогава… какъв е смисълът да се спазват обещанията?
Истината е, че по отношение на това няма точно определение сред обкръжаващото ни общество. Защото когато става въпрос за нещо, пряко свързано с нечии интереси, то следва (от приетите норми), че трябва да се изпълни. Но случи ли се някой да бъде пряк или косвен потърпевш, то разбира се „В днешно време кой спазва обещания… какво е лекото прескачане на отговорността?”
Всъщност вече никой не очаква дадените обещания да се спазват. Прекалено наивно би било от негова страна. Във времена на лъжи, подлост и лицемерие нещо, толкова сериозно като даденото обещание, не прави впечатление никому.
Знам, че като се прочетат тези ми размишления, веднага ще се намери патриот, който да започне да ме опровергава с личното си убеждение, че не всички били такива, но нека се замислим за момент.
Наистина ли, драги, си спазил абсолютно всички дадени обещания? Наистина ли, приятелю, си държал баща ти да спази думата си да не ти дава джобни един месец при следващата слаба оценка?
И дори след тези въпроси ако още държиш на тезата си, че има и добра страна на тази история, то тогава спокойно мога да ти пожелая приятно разочарование от заобикалящата те действителност.
Изготвил: Данте, ХІ клас