Интересен въпрос, нали ? И има различни гледни точки, някои от които, бих казала, доста интересни.
Ето например учителят по физика – според него (и не само) през междучасието става следното: подрастващи зверчета без никакво възпитание щъкат из сградата на училището и издават нечленоразделни звуци, с които се оприличават на видовите си роднини – маймуните.
Нито едно от тези боготворения всъщност няма основателна причина да бъде тук, защото така или иначе днешното поколение не може да научи нищо, колкото и да се мъчиш да му го вкараш в главата.
Какво става в клас обаче? Това ще е тема дълга и широка. Титулярите се занимават със своето така наречено „величие”. Важно за тях е през тези десет или двайсет минути да покажат на околните, колко са красиви, умни и така нататък.
За по-свитите ученици това е времето, през което те преговарят за последно и треперят над учебника, как ще разкажат след малко урока.
За третата група – веселяците, е най-хубаво. Те нито се интересуват от надувките, нито мислят за идния час. Те единствено искат да се забавляват. За целта измислят все нови и нови игри.
Пример за това е играта на бейзбол с шише за бухалка (всъщност бутилката от кола има широко приложение сред учениците), коледна играчка за топка (след като вече не е снаряд) и качулка за ръкавица (услужливо дадена от някой без право на глас).
Разбира се, съществуват и далеч по-„безопасни” игри, в които участва целия клас, та понякога биват въвличани и крайно нежелаещите това- учителите. Е, мокренето (или по-точно водна война) не е от любимите занимания на учителите. Ето защо най-често след това всички инициатори вкупом боядисват оградата – „доброволен” труд. Колко е доброволен обаче, си знае само господин Директорът.
Най-често със своето безгрижие веселяците смущават останалите, но за тях това не е важно. Важното е да е весело- било то междучасие, или час.
И нека не забравяме последните – отсъстващите. Но тях всички ги знаем. Не ги бърка нито това, че днес ще има писмено по география, нито това, че има домашно по математика. Те отново са издействали бележка от личния и в следващите няколко дни спокойно ще се излежават.
Ето това, драги читателю, става през междучасието в едно обикновено българско училище. И то, защото… все пак сме ученици. Какво друго да правим, освен да тровим живота на учителите ? Нали за това сме тук… ?
___Данте___
abe spored men ne e to4no taka priqteliu… bez posledniqt paragraf vsi4ko e istina, no posledniqt ne moga da go priema, a 6tom edna 4ast e istina a druga l1ja sledovatelno vsi4ko e l1ja…
Vse pak u4enicite sa v UCHIlishte zashtoto trqbva da se NAUCHAT na ne6ty novo, a ne samo „Ko staa mutra?“ „Koz4eto kade e be?“ „Q se razkarai lel4e?“ „Ko se buta6 we?“ „Ebati kefa slu6ai slu6ai… Ti-ti si qka tualka..!“ i taka natat1k… Nqkoi hodqt v tova „daskalo“ za da dobiqt nqkakvi novi znaniq… da si pomognat za v b1de6te i t.n. kakto kazah, a ostanalite… za tqh edin priqtel kazva – „sa otritnati ot pravilnoto ob6testvo, a ne ot tova koeto ni zaobikalq…“ 
Нека ти кажа нещо, любителю…. точно в твоето училище нещата стоят най-вече така както последният абзац…. просто дисциплината ви куца. Нещата – наистина забавните детски неща като играта на бейзбол ставаха на друго място, където учениците учеха в часовете и играеха в междучасията. Радвам се за теб, че идваш на училище, за да учиш. Но моля те не анализирай неща, които не разбираш….