Всеки празник си е специфичен – едно е да направиш презентация за отбелязване на годишнина /Левски, Будители/ , друго да направиш кът, трето да изпратиш абитуриенти или да посрещнеш новите ученици на 15 септември, да не говорим за пролетните балове и коледни тържества
Имаме традиции в празнуването. Нещата са комплектувани и всяка година се сменят учениците имащи желание за изява. Отстрани изглежда лесно, но всичко е резултат на много репетиции, съобразяване с индивидуалните заложби на водещите, търсене и пресяване на много информация и промяна на идеи, варианти.
Тази година си приличаше с останалите и едновременно с това беше различна – имаше я официалната част с водещите, със словото на директора с презентацията , с посрещането и изпращането на знамето. Имаше го и представянето на талантите на учениците, и момичетата с техните танци, и изпетите песни.
Само героите бяха различни, това му е хубавото, всеки който желае може да се изяви. Винаги има малки гафове, но пък щом публиката е останала доволна и се е забавлявала, останалото няма значение.
Иска се търпение и много работа, умението да се завладява вниманието на учениците, много вкарани емоции и енергия. Резултатите се виждат. Имаме все повече деца, изявяващи желание да участват, не се плашат от сцената, придобиват увереност в себе си. А това е най-важното нещо.