Бихте ли се представили?
-Казвам се Мариана Колева Анталавичева. Завършила средно- специално образование в ИТ “Начо Иванов”, Бургас и висшето си във ВИИ “Карл Маркс”, сегашен УНСС, гр. София, специалност ПУСС. Придобила е и педагогическа способност. Омъжена от 15 години с две деца – Виктория (13 г.) и Лъчезар (6 г.)
Откога работите като учител?
-От 12 години.
Къде започна Вашият учителски стаж?
-В ТСС.
Ако не бяхте учител, каква професия бихте си избрала?
-Аз съм си избрала професия и тя е икономист, а педагогическата ми правоспособност е втора специалност.
Кое Ви подтикна да бъдете учител?
-Желанието да работя с млади хора и да общувам с тях. Освен това привлекателни са специфичният работен ден и по – големият платен годишен отпуск.
Какво Ви накара да изберете специалността “Икономика и управление на селското стопанство”?
-Започвайки да работя като учител, имах възможност да избирам предметите, по които да преподавам. Осъзнавайки, че маркетингът е с огромно приложение и бъдеще, както и личният ми интерес към маркетинговата дейност предопределиха избора ми.
От ваши наблюдения какво е отношението на учениците към предмета Маркетинг?
-Голям интерес проявяват всички ученици. По- добре се справят с поставените практически задачи. Даже една част от тях избират маркетинга за свое бъдещо професионално поприще.
В кои паралелки е по- лесно да се преподава?
-Натоварването е различно. В така наречените икономически паралелки се изисква максимална концентрация, много предварителна подготовка и голям обем от знания в областта на икономиката. В неикономическите паралелки проблемът с дисциплината отклонява вниманието и натоварването е повече на психическо естество. Аз предпочитам да се натоварвам професионално.
От какво се страхува най- много един учител?
-В никакъв случай не е от административните проверки, които текат непрекъснато. Страхувам се повече от това да не оценя погрешно знанията на ученика и да го засегна лично.
А на какво най- много се радва?
-На професионалните успехи на учениците си. Аз лично много се радвам на това, ако със знанията и опита си успея да заинтригувам аудиторията и да подпомогна бъдещата им реализация. Радвам се на малкия жест през междучасията.
Кой е най- хубавият ви спомен в училището?
-Най-хубавият ми спомен, макар и пресен, е когато моят клас 12”б” на 14 февруари ми подари колаж със свои снимки и много красив букет.
А най- лошият?
-Нямам лоши моменти, защото може би лесно забравям лошото и се стремя да помня доброто.
Каква бяхте като ученичка?
-Зубрачка(смее се). Отличничка. По времето, когато аз бях ученичка, на дисциплината се държеше много и аз не бях изключение от правилото.
Кой е любимият ви предмет?
-Обичах биологията, а от икономическите дисциплини – микро- и макроикономиката.
А кой не харесвахте?
-Счетоводството. Много суха дисциплина и липсва творчество.
Преписвали ли сте и хващали ли са Ви?
-Не, не съм преписвала. Не мога и затова не съм правила опити в средното си образование. Единственият ми успешен опит по животновъдство във висшата степен, като и досега помня въпроса “Породи крави”.
Какво мислите за ученическите униформи? Трябва ли да ги има и днес?
-Била съм потърпевша от грозните униформи. Затова съм за красивите, модерни, практични ученически облекла.
Ако имахте вълшебна пръчица, какво бихте променила относно работата си?
-Бих осигурила пари за образованието, които да разпределя за подобряване на материалната база, нови модерни средства за обучение, съвременна литература. Бих дала по- голяма свобода на учителите при изготвяне на учебни програми и учебници.
Какво е Вашето житейско мото?
-Да направим каквото трябва, да става каквото ще.
Взел интервюто: Мая Георгьовска-11а клас, 2008г.