Пред светлия ден мислено идат към мене моите съученици. Магията на спомена дава сили в объркания ми свят.
По цветните алеи се задаван те – стотиците мои познати. Празничното слънце запалва пожарите на спомена. Звъни у мене училищната камбана, която ни е събрала с обич. В този момент нищо не ми е нужно освен срещата с приятелите.
По пъстроцветните пътеки идвате вие, приятели, с които през годините жадно разлиствахме чудните книжки.
Вече нищо не ми е нужно освен завръщането… Тук ни води съкровения спомен за ученическия чин, споменът за оня приказен дворец – училището – дава сили и вдъхва надежда.
Поемаме заедно към извора на спомена за глътка свещена вода. Всички ние сме забързани към своя възход със самочувствието на господари на съдбата си, зареяни към космическите висини. Аз вървя към спомена си и мъдро осмислям щастливите мигове.
Нека ни закриля обичта! Честит празник!
Валентина Ангелова, Василена Боева-10в клас-2009г.