Българският дух е непокорен и несломим.Той е доживял до днес и ще продължава да живее във всички онези българи,чиито сърца туптят за България.
Само силният дух на един народ може да създаде държава с толкова пагубни и победни моменти,издържала през петвековно османско робство,но запазила своята надежда.
Да, това е България.Страна, изживяла моменти от най-ниското стъпало на падението до върховните й мигове.
Българинът се е преборил и продължава да се бори с несгодите ,които му предлага животът и злото, което го следва ,но все пак запазва българското до край в себе си,рода и българщината .
Едно от нещата,което крепи народа освен силния дух е и любовта.Любовта към родината ,българския народ,семейството и обичта към живота.
Може би за много критици България е една бедна и малка страна,непредлагаща добър и охолен живот,претърпяла редица загуби, с един измъчен до болка народ и едно ново поколение , незнаещо своето място в големия Свят.
Сигурна съм,че за много хора България е целият свят.Тя е техният пристан и подслон,приятел,семейство,понякога тя е това единствено нещо от което човек се нуждае-да бъде на родна земя.
Мисля ,че не може да се говори за българския дух без хората , които го поддържат през всичките тези години. Паисий Хилендарски и неговата „История славянобългарска” показва на света миналото на българина .
Поети като Христо Ботев , написват едни от най-чувствените стихотворения в чест на българина .Герои като Васил Левски дават живота си за свободата на родината си.
Героите на Българското възраждане – Софроний Врачански, Георги Раковски, Петър Берон, Любен Каравелов,Иван Рилски са мислители и вдъхновители на ценностите на българската национална революция,на българското прераждане от етнос в нация,от средновековни хора в граждани.
Нашето превратно историческо битие носи в себе си много изпитания, възходи и падения. Тъмните килии на монасите, вярата им в силата на писмеността, на речта, успяват да съхранят мъждукащия български дух и да го изведат на светлия друм на Българското възраждане.
„Българите — това е народът, който имаше всичко, което е пожелавал, те вярваха, че светът е открит за тях, те никога не се съмняваха в победата си, това е народът, на който се учудваше светът“ – Магнус Феликс Енодий.
Патриотизмът, любовта ни към всичко българско и родно, гордостта ни от националните постижения, не са само празни приказки.
За да се съхраним като нация, ние трябва да опазим автентичната ни история,бит и култура,всички тъжни и щастливи моменти ,през които е минал българският род и дух ,оцелял през времето и пространството.
Кристина Къркалова – 10 б клас