Душата е страст, но къде и кога?
За кого е присъща душата? Не е ли тя достояние само на хората и ако да, то за всеки един от нас ли тя е страст?
Не само доказано, но и пределно ясно за всеки е, че душа има само човекът. Или поне душа в тези си измерения, в които хората я познават. Ако се придържаме към твърдението, че тя е страст, то това моментално значи, че единствено хората могат да са с душа, тъй като нито едно друго живо същество не изразява страст.
Но какво означава понятието страст? Дали е състояние, поведение, емоция, качество или нещо коренно различно? За едни тя е свързана с първичното, изразява нагона, символ на порочността и разврата, за други е възвишено състояние, което позволява достигане на удоволствия и изпитване на емоции непознати досега.
В по-простото си обяснение и в ситуации от ежедневието на хората, страстта определя качеството на сексуалния акт или дори негов еквивалент. Именно еднозначността на това понятие, която е възприета от обществото, е причината за първата асоциация при изричането на думата. Няма нищо погрешно в това значението й да се свързва с обяснението на Зигмунд Фройд, че човек действа по причина на либидото си. Голяма част от хората използват думата единствено, когато говорят за нещата случващи се в спалнята, а други подправят мненията си по даден въпрос чрез нея, например „той говори с голяма страст”.
Когато говорим за душата е неизбежно да споменем първообраза й. В древността се е зародила идеята, че тялото е затвор за душата, че от обвивката й трябва да се срамуваме (Платон). Но пък от своя страна душата се изразява чрез тялото, което единствено може да изпита удоволствие, което се противопоставя на първото твърдение (Епикур). Според християнството телесната плът е символ на греха. Тогава душата безгрешна ли е? Нима тя може да бъде отделена от тялото? Да се разглежда като една самостоятелна част? Нима тя може да са изрази сама, без помощта на материята?
Факт е че душата е много по – силна, неконтролируема, ценна и истинска от тялото. Тя е неразгадаема и неподвластна, което я прави още по – привлекателна, но и в същото време благодарение на това, много от нас приписват на нея причините за поведението си. Душата се е превърнала в оправдание на хората за голяма част от действията им. Не можем да отречем обаче магията на душата, тайнствеността и красотата й. И всички тези качества ги познаваме благодарение на изразените от тялото ни емоции. Това води и до следващото твърдение, че душата е свързана с тялото и не би могла да се разглежда като нещо отделно.
Следователно, единствено като част от тялото можем да кажем, че душата е страст. Дотук добре, но как разбираме, че нещо необяснимо като душата е друго нещо още по-необяснимо като страстта? Как можем да обясним две невидими неща и да ги уеднаквим? Отново чрез тялото.
Ако се откъснем от първичността, то тогава страстта придобива съвсем различен образ. А именно тя представлява желанието ни да направим нещо истинско, чисто, неизопачено, което е продиктувано от моментното състояние, от най – съкровените желания. Страстта не може бъде разглеждана като едно единствено чувство. Тя е кълбо от емоции, които поотделно не биха могли да предизвикат действие, но при натрупване, събиране и оформяне, съставят страстта, която може да причини всичко. Страстта се приема за нещо по – силно, по – ефективно и даващо резултат. Ако душата е черно-бяла, то страстта й придава и цвят, тя превръща качеството в дарба и сила, тя е причината за стремежа, за упоритостта. Когато почувстваме страстта, ставаме по – силни, уверени. Благодарение на нея можем да въздействаме, когато говорим, да разплачем някого, когато играем роля, да разсмеем друг, т.е. страстта изразява душата, оформя я и чрез тялото въздейства на други души. Чрез страстта към изкуството се създава изкуство, чрез нея се създава уникалното, неповторимото, чрез страстта, с която е сътворен даден предмет, се вдъхва живот, т.е чрез страстта душата предава своята енергия на предметите, на неодушевеното около себе си, за да може да се продължи хармонията в света. Така след този процес можем да твърдим, че всяко едно нещо има душа, защото чрез изразената страст от душата на човек, предадена на друг предмет, се получава още една нова душа, която може да предизвика страст у втори човек, който отново да я отдаде на предмет и така цялата материя да се одушеви.
Да разгледаме и друг възможен сценарий. Ами ако душата не е страст, то тогава какво е? Дали не е пък любов, честност, омраза, лъжа, красота, нежност? Ако поставим всяка една от изброените думи срещу душа се получава нещо странно. Дори и по звучене страстта съответства на душата. И не само това. Всички останали качества са коренно различни от страстта. Тя единствено може да бъде причина, повод, резултат, действие, явление и единствено присъща на душата. Тя е пламък, разпалва огънят, който може да предизвика както красиво огнено шоу, така и тотално унищожение. Друго присъщо за душата и страстта е трудното им овладяване, дори и невъзможността за това.
Отдалите се на Бог отричат страстта, лишават се от нея и проповядват праведност и чистота. Но не е ли това отричане на самата душа или по – скоро разчленяване, изкореняване на духовното от душата, т.е. не е ли опит за извършване на невъзможното, дори умъртвяване на душата? Или казано по друг начин не се ли губи смисълът на душата, когато се забранява изпитването на страст? Защото именно страстта е единственото качество на душата. Тя се изразява чрез тялото, но при отхвърляне на телесните удоволствия, то не се ли забраняват и удоволствията на душата? Тя е вкарана в тъмница, в истински окови, осъдена без право на обжалване и се отнема правото тя да продължи кръговрата, да поддържа хармонията в света. И смисълът на човека като единственото изпитващо истински емоции, имащо душа, страстно същество се унищожава. Следователно се затрива уникалността на човека в природата и същността му не се различава от тази на всяко едно друго същество.
Единствено чрез страстта, душата може да бъде изразена. Единствено тялото може да изрази тази страст независимо от формата, която й се придава. Тогава следва, че тялото, душата и страстта са зависими един от друг. Ако душата дава живот на тялото, то страстта дава живот на душата. Всички следващи качества, емоции, признаци и пр. идват от душата и са създадени от страстта.
Мирослава Илиева-12 клас