С достойнството компромиси не трябва да се правят. Правилата и принципите трябва да се спазват и уважават. Няма малък компромис, почнеш ли веднъж, всякакви граници е възможно да бъдат преминати.
Имаш ли достойнство, нямаш ли, питат за това хората. Каква е тази думичка и защо е толкова важна в този свят. Всички разбират какво означава. Всеки има свои си интерпретации за нея.
Какво означава – това, че не би правил неща, които смяташ, че не са правилни. Това, че има някаква граница, която не можеш да преминеш. На думи всичко е ясно. На теория е толкова лесно.
На практика всеки го прави – предава тези принципи и правила. Предава достойнството си. Предпочитаме удобната позиция, удобната ниша и избягваме неудобните ситуации. Предаваме достойнството си сами. В 21 век никой не ни принуждава, насилие няма.
Предателството става на малки порции, бавно и постепенно. Едно премълчаване, едно затваряне на очите и всичко с удобната мисъл, че това е само този път,че от това нищо не следва. Намираме си оправдания.
Винаги си мислим, че отново може да си го върнем обратно, но не е така. Преминем ли границата, тогава връщане няма. Все едно си се пуснал по склона, заедно със снежна лавина. И пропадаме все повече и повече.
Тогава всяка твоя дума,мисъл и действие може да се постави под съмнение. Устоите ти са разклатени. Поддадеш ли се на страха, всичко става трудно за теб и ще полагаш доста повече усилия за да се справяш със всяка ситуация.
Разбрахте ли – предадете ли себе си веднъж, навлизате в спирала от която трудно се излиза.