Има два начина човек да се справи с трудните моменти в живота си.
Единият е като се вкопчи в мъката си и с всеки изминал ден става все по-слаб, и по-слаб… Докато се загуби. Намирането не е невъзможно, но пък е трудно… много трудно.
Другият е като излезе по-силен, като не си позволи да почувства болката, а за сметка на това продължи по пътя напред и нагоре. И това не е лесно, особено в началото, когато боли like hell, но успее ли, този тласък обикновено води след себе си низ от победи. Малки и големи.
Едни трагедии правят едни хора losers, други- победители.
Това е, всъщност, което ни отличава едни от други. Как се справяме с трудните моменти в ежедневието си. Как преодоляваме предизвикателствата, пред които съдбата ни поставя.
Щастието често е едно и също…
Светлина винаги има. Затова отворете широко очи и смело напред.
Не позволявайте на вчерашния ден да взима твърде много от днешния.
Помнете, че по-важното е „не да поправяме грешки от миналото, а да поемем отговорност за бъдещето си“.
И накрая, научете тази молитва наизуст… 
“Господи, дари ме със силата да променям нещата, които мога, със спокойствието да приема тези, които не мога да променя и с мъдростта да различавам едните от другите.”
http://apieceofme.wordpress.com