Наскоро гледах едно клипче в TED в което се твърдеше, че всеки млад човек до 21 години прекарва в игри 10000 часа. Време равно на престоят му в училище от 5 клас до края на обучението му.
Защо тези млади хора прекарват 3 милиарда часа седмично в игра ?
Представете си – всеки един от тях преминава през още едно допълнително образование, училище в което се учи с желание и показва най-доброто от себе си.
Игри като „Светът на Уоркрафт“ дават на играчите средствата да спасяват светове и ги поощряват да изучават навиците на герои. Ами ако можехме да обуздаем тази геймърска сила, за да разрешаваме проблеми от реалния свят?
Какво им дават тези игри ?
Реалността е различна, но самата игра и целият този позитивизъм променя човека. В игрите ние сме мотивирани да вършим нещо значимо, вдъхновени сме да си сътрудничим и да си съдействаме.
Превръщаме се в епични герои, в играта няма ограничения, пред въображението няма поставени граници. НИЕ смело се втурваме в неизвестното и даваме всичко от себе си без страх.
Резултата е толкова позитивен, отвъд границите дори на собствените ни представи. Поразен откриваш на какви подвизи си способен. Връщаш си вярата в себе си.
Когато сме в игровият свят ставаме най-добрата версия на самите себе си. Можем да се провалим отново и отново, но не се отказваме толкова лесно както в реалният живот.
Това е мястото, където още в началото се превръщаш в значим персонаж от събитията и можеш да вършиш значими и героични постъпки. Ти си важен във всяка една секунда.
Получаваме похвали за всеки успех и това ни помага да вървим по пътя към голямата цел.
Винаги трябва да полагаш усилия, задачите ти са съобразени с нивото ти на развитие. Но всичко е достижимо, възможно,на ръба на това на което си способен. Тук е нужна постоянна концентрация и винаги има неща за вършене плюс десетки сътрудници готови да помагат.
Това е идеалната среда за решаване на проблеми чрез сътрудничество. Правилата са така изградени, че ползата е взаимна. Помагащите получават допълнителни облаги. Ако не помолиш за помощ не можеш да продължиш напред.
Имаме изградена социална общност в която вярваш на другите. Те са играли с теб, спазвали са общите правила, следвали са обща цел . Можеш да имаш доверие дори на противниците си. Играта изгражда връзки, доверие и сътрудничество.
Има една теория на Малкълм Гладуел, че ако прекараш 10000 часа в усилена работа в определена област ти ставаш виртуоз в тази област. Да в момента в света има милиони виртуозни геймъри.
Виртуози обучени да бъдат герои, да си сътрудничат и никога да не се отказват. Екстремно самонавиващи се позитивни личности , действащи незабавно за да преодолеят всяка пречка.
Хора работещи допълнително и изпитващи щастие и доволство от това, работещи усърдно и упорито ако им дадат подходяща цел.
Хора имащи вярата, че целта е разумна и преодолима.Имаме такова съчетание на таланти, които никой не използва в училище, даже не подозират за тях.
Така че, ако искаме да превърнем децата ни във виртуози позволете им да играят, дайте им значима цел, оставете да се оправят сами и подхранвайте оптимизма им.
Те искат да постигат повече, да имат повече социални връзки, повече похвали и възнаграждения. Дайте им тези неща.
Ако реалният свят се превърне в една online игра с всичките правила и отношения, ако поставяме реални проблеми в игрова обстановка, то има шанс да увеличим мотивацията, заангажираността и успеха .
Вкарайте учениците в online игрова среда и им дайте значима цел и те ще променят своето поведение и навици.Като от нищото ще изникнат позитивизма, вярата, сътрудничеството и упоритата работа.
Защо да не пробваме всичко това ? Нека играта започне сега.
В клипчето / има връзка горе/ жената посочва 500 милиона дето играят, така че е възможно , падат им се по 6 часа. Даже малко ми се струват
За другото си напълно си прав – средата в училищата е много далеч от желаното.
Защо тези млади хора прекарват 3 милиарда часа седмично в игра ? :
- Не знам кой го е писал това ама ако една седмица имаше 3 милиарда часа не мисля, е ще имаше човек живял повече от 1 седмица
Иначе статията си я бива и на въпроса, защо учениците не влагат този позитивизъм и добри качества в училище, отговорът е много прост – Училището не създава такава среда :~)))))