Беше скоро, когато попаднах на стара книга в стаята ни за вещи. Тя бе много пожълтяла и оръфана. Сякаш беше стояла там от векове и нито един слънчев лъч не бе стигнал до нея за този период от време.
Този вид на книгата разпалваше любопитството ми и ме подтикваше още повече да я отворя и да разбера какво се крие в нея. Така и направих. Още на първата страница прочетох заглавие, което трудно се виждаше вече върху старите корици: „Великите”. Интересът ми се повиши.
Нетърпеливо заразлиствах разръфаните страници. Малко по-малко започвах да разбирам какво се има в предвид под „великите”. Това бяха тези исторически личности, които никога няма да бъдат забравени от нас.
Историята е тази, която запаметява в дълбокото си съзнание великите и незабравимите. В дебелите и? книги можем да прочетем за хора, запомнени със своята жестокост, мрачност и кървави въстания. Но само лошите ли се помнят?
Не! Имало е и други, чиито светли дела крeпят и днес нашето достойнство, които с идеите си успяват да обединят цялото човечество.
Техните мисли са живи и днес. С всеки ден от живота разбираме колко са истински. Така унесена от имена като Христо Ботев, Иван Вазов, Георги Раковски, Райна Княгиня и други, не усетих кога попаднах на име, което ми бе много малко известно.
Шейх Бедреддин? За него знаем толкова малко, а някои дори не са чували неговото име. Но защо? Може би защото до нас не е успяло да стигне творчеството му. Срещайки това име, получих мотивация да разбера нещо за него.
Прочетете цялото есе на Теменужка Траянова -9б клас