Съществува ли равенство между половете ? Някой опитва ли се да промени нещата в друга посока ?
На този въпрос се опитаха да отговорят нашите ученици .
Прочете есетата им :
ВИКТОРИЯ АНТАЛАВИЧЕВА – есето, което заслужи овациите и бе един от победителите в конкурса организиран от евродепутата Мария Неделчева.
В нейното послание тя призовава да оставим всеки сам да направи своя избор . Избор, който го прави щастлив ! Ако този избор не вреди на другите, това е вярното решение.
ВАЛЕНТИНА СТАНКОВА – Трябва да оценяваме хората не по пола им, а по качествата и уменията, които притежават. Не смятам, че краката на момичета от постера в Американския университет успяват да покажат какви всъщност са те, какво могат, за какво мечтаят.
СИМОНА АЛЕКСИЕВА – На мястото на крайностите в древния свят, обричал жената на безправно съществуване, идват крайностите на феминизма, заразил жената със стремеж непременно да бъде „не по-зле” от мъжа във всичко: дрехите, спорта, професията и т.н.
Като се измества равенството на половете в тази посока не се ли променя цялостният облик на обществото? Дали всични ние не губим от това?
ТЕМЕНУЖКА ТРАЯНОВА - Аз смятам, че като за начало трябва да се изстъкнат приликите и връзката между двата пола. Нима е тайна, че те се допълват? Ако жената грее със своята красота, то мъжът изпъква със силата си.
Животът им един без друг е немислим. Но защо тогава в обществото винаги се намира нещо, което да напомни за пълната противоположност между мъжа и жената?
СИМЕОН ЗДРАВЧЕВ – Човешкият род е познал тиранията, познал е робството, познал е силата и всичко това единствено в името на равенството. Не бива толкова лесно да се примиряваме с политиката на неравенство в множеството държави по света, а трябва да се борим, защото това не е кауза само на дадената държава, а на цялото човечество.
КРИСТИНА КЪРКАЛОВА – Днес – Европа, която е един критично развиващ се разум, дава възможности за отстояване на позиции, въвежда справедливост , и в тази Европа няма място за разговори за неравенството между половете, то е плод само на човешкия разум.
Равенството на половете е цел в миналото и една реалност днес.
КИРИЛ НИКОЛОВ – Децата в детската градина са щастливи в своите игри и плачат заедно, когато на някого му се случи нещо. Те не оценяват своите преживявания и емоции през призмата на половите различия. Но защо? Защото те не осъзнават своята полова принадлежност и точно това прави техния свят щастлив.
Щастливи са хората, докато не осъзнаят принадлежността си към пола, щастливи са само тогава в общуването помежду си. Това не е ли достатъчно на порасналия вече човек да осъзнае равенството и да не търси различията? Да открие невъзможността за превъзходство на единия пол над другия.
Тук може да прочетете есетата и на другите победители в конкурса