Можем да си го признаем направо битката е тотално загубена. Ако излезе официалната статистика ще разберете, че средно за всеки ученик в България отсъствията наближават число, което ще ви порази .
Като прибавим и извинените с бележки от лекар отсъствия. И тези изобщо не получили отразяване в дневника нещата стават страшни. На учениците изобщо не им се ходи на училище.
Какво от това, че пишем отсъствия ? Какво от това, че наказваме и предупреждаваме ? Числото се е увеличило над 2 пъти за 10 години. Дупки се появяват на много места.
Системата на делегираните бюджети изнемогва. Един ученик струва до 1500 лв. Отиде ли в друго училище парите отиват с него. Заради тези пари всичко е изкривено. Учениците биват търпени и те добре разбират в какво положение са. Повечето се възползват от това.
Инспекторати под въздействието на МОМН пращат мобилни групи. После създават, префасонират и тълкуват закони и правила. Документално винаги всеки може да сгреши, както и лесно може да се вмести в изискванията, това е най-малкият проблем.
Учителите са започнали да не виждат смисъл. Формално изпълняват задълженията си. Документират и попълват всякакви документи и бумащини. Стимули липсват. Годините определят заплатата, не уменията. Младежкият ентусиазъм заглъхва постепенно. Идват годините на пенсиониране на доста учители, а млади учители не се задават.
Учителският съвет се проявява като един аморфен механизъм. Нелогичен, една дума може да наклони везните в определена посока. Класните защитават учениците си заради солидарност, страх, чувство на вина, че се решава съдбата на едно дете. В решаващите моменти половината решават да пасуват и няколко гласа решават всичко.
Няколко ученика правят половината отсъствия. Тези няколко завличат всички след себе си. Така от клас с няколко излишни вредители в скоро време всички започват да се държат по този начин. Престават да учат, проявяват незаинтересованост. Схемата е валидна за всеки клас, независимо дали е с добри или лоши ученици.
Дори когато влизат в час са без учебници, тетрадки и химикалки. Всичката техника струпана на едно място, не може да подобри нищо.Училището е място за събиране на млади хора. И те започват да се занимават с всичко, но не и с образователен процес. Снимки, майтапи, забавление, за това си мислят в училище.
Родителите са оставили децата на произвола на съдбата, буквално. Част от тях живеят сами, а родителите работят в чужбина. Децата получават всичко – пари, дрехи, телефони, но не и най-важното – възпитание и правила. За обич изобщо не можем и да си мислим.
Какво да се направи ? Излиза, че проблемите са навсякъде и отсъствията са само част от проблема. Проблема не може да се реши с наказания.
Нужно е старателно изучаване на интересите на учениците. Би трябвало те да стоят на територията на училището и да имат осигурени занимания – компютри, спорт, да им се предоставя съответната информация и материали. И винаги да се тръгва от интереса.
Старателно изчистване на излишната информация от учебници и програми, по добре да разбере нещо като го направи, отколкото да го назубри и забрави. Една запомнена частичка, пред много, но забравени. Образование ориентирано към реалните проблеми в живота на хората.
Въвеждането на системата Електронен дневник до края на годината е добро начало. Тя ще покаже истинското състояние в реално време, ако в нея са включени всички училища. Възможността да се коментират оценки, поведение и отсъствия ще доближи учители, родители, инспекторат и министерство.
Всеки директор може да отдели пари и да плаща на учители да водят СИП. И да дава парите на тези, които желаят да работят. Държавата може да отпусне пари по програми и да не прекалява с бюрокрацията.
Новият закон иска да премести избора на професия след 10 клас . Чудесна идея, ако се спазва казаното в предните изречения. Ученика ще е способен да реши след като е преминал през много съвместни проекти по изучаваните предмети. Проекти, свързани с бъдещите професии.
Само когато има резултат от усилията и труда на ученика, той може да бъде заинтересуван. И нека сам да решава в кой проект да участва след като е видял за какво става въпрос . Работата по проекти е бъдещето.
Ако не се пишат отсъствия учениците няма да влизат в час. Ако не им е интересно няма да влизат в час. Ако системата е провалена в началото, няма как да се промени в горните степени. Ако правилата не се спазват навсякъде, няма как системата да работи.