Мисля, че след вчерашният концерт отговора на въпроса е ясен. След едночасовото забавление с ХОУП получихме ясна представа докъде са стигнали нещата. И как Сандански вече е тесен за амбициите на тяхната ръководителка.
Нивото е национално и световно и няма база за сравнение. И това го разбират дори децата, които участват в групата. Някой е успял да ги накара да повярват в това, резултатите им дават пълно право да го твърдят.И както казва Валентина Станкова ние вече се борим и сравняваме с големите от The center и другите подобни групи.
Мислех си, че когато масовостта навлезе и превземе една област е невъзможно да се запази качеството и нещата се объркват. Да си призная по-едно време бях почнал да виждам подобни наченки. За моя радост Невена и нейната група ме опровергаха напълно.
Ако има медал за сценарий, той трябва да е този над-златният. Всичко в това шоу бе прецизирано и изпипано. Една енергия в действие от началото до края. Силно начало, силни композиции, нови неща, страхотен Финал. Оставаш без дъх и не се усещаш кога всичко свършва.
Представиха ни само най-доброто от най-доброто, новото беше впечатляващо,децата получиха своя шанс за изява, родителите се порадваха на питомците си. Забавата не напусна залата до края. Момчетата от New Order Crew и Веси Дебренлиева чудесно допълниха постановката , а водещата беше в стихията си и се вписа напълно в цялостната идея на представлението.
Цяло изкуство си е да направиш така, че от неопитните движения на 4-5 годишни деца да получиш синхрон, да направиш и най-непохватният важна част от спектакъла. Виждаш как координацията е налице и вече има деца нямащи нужда от наставления отстрани. Виждаш, че групата непрекъснато се увеличава.
Преди една година говорих за комбинация и съчетаване на поколенията. Днес това е Факт. Имаме 7-8 момичета/отзад напират още/, които са навътре в детайлите и движенията им са изпипани до последният сантиметър. Участвали са на десетки състезания и знаят какво могат и как да го направят.
Когато си тренирал толкова и имаш тази база зад себе си. Тогава може да импровизираш както си поискаш. Научаването на всеки танц се превръща в удоволствие и рутинен процес. И тук стигаме до последното звено.
Таланта и вдъхновението, божият пръст докоснал мислите на Невена. И в другите състави има талантливи момичета, танцуващи страхотно. И ако трябва да кажем откъде се получава разликата, тя е точно тук. В човека, който измисля танците, хореографията, в личността на ръководителя успяващ да ръководи, да сплотява, вдъхновява.
Крилатата фраза, че доброто си се рекламира само е напълно валидна и се вижда в отклика на поканите за спектаклите. Пътят е правилен – участие и изяви, тренировки, нови танци, масовост и отглеждане на новите звезди. Школата The Hopers ще ни радва още дълго време.
Харесва ми това подгряващо пускане на клипчета в интернет, добра идея е заснемане на части от репетициите, трейлъри. Дочух, че има клон в американския и това е чудесно, мрежата сигурно ще се разрасне.
Вижда се, че това е пътят на Невена, съдбата и, групата започна с нея и ще остане част от живота и.Мисля си, че следващата фаза – създаването на собствен спектакъл, постановки в големите градове е напълно реалистична след няколко години. Базата я има и защо да не се печели от това.
Най-важното е любовта на феновете, когато тях ги има, тогава всичко е наред и нещата вървят в правилната посока. Когато всички се забавляват, всичко се получава и всички са доволни. Така, че ние ще чакаме с нетърпение следващите гениални проблясъци от Тhe Hopers.