Училището като сцена, или как да преборим скуката в училище.
Няколко реда от доклада на Гинка Дзимбова, ръководител на театрална група Тийнкомеди, презентиращ успешната история на това начинание.
Целта на тази инициатива бе да се изведе на преден план забавлението – всичко, което вършим, може да има и забавна страна, да се изгони досадата и навикът в действията.
Удивителна е промяната у учениците, когато демонстрираш интерес към тяхното мнение и проявиш уважение към тях като личности. Всеки един от тях е с познания в различни области или дори не проявява интерес изобщо в училище, но потърсиш ли човешкото в него, емоционалното, можеш да откриеш цяла една вселена.
Тънка е границата, която дели отношенията между учител и ученик, но в страха си да не преминем тази граница, може никога да не познаем нашите ученици като личности и хора, а това е началото на съвременното отчуждение, няма нищо по- страшно от това да виждаме в тях поредния ученик. Ученическият свят трябва да бъде опознат, разбира се, ходейки по ръба на тънката граница.
Това е предизвикателството пред съвременния учител- да пожелае да опознае своите ученици, за да бъде пожелано и самото училище. А веднъж видиш ли тяхната емоция и въодушевление, няма как да останеш безразличен.
Това бе най-важният резултат от нашата съвместна работа- научихме се да се уважаваме взаимно, да си имаме доверие и когато си повярвахме, бяхме един екип, в който никой не се страхуваше от издънка, защото знаеше, че никой няма да му се присмее или да го съди. Тук дойде удоволствието от съвместната работа, желанието да се остава в училище и да се работи.
Самата постановка „Съвременната криворазбрана цивилизация” беше първият успех на театралната трупа. Емоцията, еуфорията на учениците, сълзите в очите на техните родители, смехът в залата бяха най- важната оценка за тях. Стигнали дотук, те сами пожелаха да продължат с представленията, защото носеха в сърцата си любов.
Някой ги беше оценил и най-важното – НЯКОЙ СЕ ГОРДЕЕШЕ С ТЯХ. Това е трудният път- да се преборим с прекалено многото правила, трудни думи и да им покажем, че се гордеем с тях.
Да не бъдем дребнави, защото ние сме техният пример, те подражават на нас, макар да не си го признават. А ако не ни подражават, значи сме открили нашата цел: да се превърнем в модел на подражание.
Училището е територия на ученици и учители. Тази територия малко или много е желана от учителите, те са я усвоили, тя е тяхното поприще, но е чужда територия за учениците, те я виждат като наша територия , а не тяхна.
За да променим отношението им, трябва първо да променим нашето отношение, на първо време може да отстъпим малко място за изява и на тях. Тогава ще я почувстват като своя територия, дори, ако щете, като дом. А ние знаем, че най- приятно и желано е завръщането у дома, откъдето и да се връщаме.