С тази си велика мисъл създателят на Криминале хвърля в смут немалко хора, живеещи в своите розови сънища, мислещи само доброто, ефективното и положителното за себе си. Но какво да кажем за останалите?
Че те копнеят през всеки ден от своя живот да виждат безредиците в обществото, нещастно влюбените „гълъбчета” и др., които ни карат да се депресираме – противоположно на нашите желания. Дали те искат да се случва това или просто живеят в един розов сън зачеркнат с черен маркер?
Според Чарлз Буковски въпросът, който следва е: „Зависи какво ще ни открие първо!” Защо пък да не е прав, след като много закони, правила и опити в живота ни учат, че зад стените на всяко добро се крие злото, което чака удобния момент. Всеки човек реагира по свой собствен начин, различен от останалите към това, което го сполетява.
Ако някой реагира към последващото го разрушение на неговия живот, сякаш вече няма какво да губи, след като не му е останало нищо. Ако същият този човек по някакъв начин спира да живее и се оставя на произвола на съдбата.
То неговата противоположност би се изправила с гордо вдигната глава, би стиснала здраво зъби, а следващата стъпка всеки може да се досети към какво води – доказателство, че той не е човекът , за когото може би досега се е представял и изплуване към успеха.
Евентуално, ще попитате: Защо пък той ще спира да живее – да не е прочел някоя от трагедиите на Шекспир и толкова да е повлиян от нея, че да е влязъл в образа на главния герой? Със сигурност отговора не е този. Но замислете се има ли разлика между това да си жив и това да живееш? Има ли разлика между това просто да чувстваш и това да копнееш да чувстваш?
Да, човек може да е жив, но по цял ден да лежи на леглото си и да тревожи близките си. Човек може да е жив, но да е в безсъзнание. Но какво е да живееш? Не е ли качеството да мечтаеш за едно по-добро бъдеще например, да копнееш за сърцето на своята любима, да вникнеш в проблемите си и да ги поправиш, да бъдеш предаден, но да се опиташ да забравиш, да се бориш.
„Има приливи и отливи в делата на хората…” – е написал Уилям Шекспир. Цитат, запомнил се през толкова много години така, че смятам, който не го е чувал би бил заинтересован да го запомни.
Това ни кара да отбележим, че когато ни сполети някое зло ние можем само и единствено да се радваме, защото съгласно английския поет, следва да очакваме доброто. А когато то дойде никой не е казал, че следва злото, защото момента на удовлетворение винаги е по-голям и по-запомнящ се.
Кирил Николов -10 б клас