ПРЕКАЛЯВАМЕ ЛИ С ИЗВЪНКЛАСНИТЕ ДЕЙНОСТИ ?

Това беше казано на няколко пъти на последния годишен съвет. Бяха коментирани надълго увеличаващите се отсъствия в училище, но никой не говори за причината.  Аз мисля, че отсъствията са следствие и не са основният проблем в училищата в България и извънкласните дейности безспорно помагат.

Всички виждаме картината , отсъствията се увеличават  всяка година и никой не може да спре това, дори усилията и личното ангажиране  на директора и ръководството не помага. Факта си е факт – отсъствията не ги плашат и нямат никакъв ефект, заради делегираните бюджети наказанията не се прилагат.

Проблемът е, че системата е блокирана , проблемът е, че губим силните ученици и те придобиват всички характеристики на слабите – бягат от час, не учат, променят си поведението и дисциплината.

Но, всичко това е следствие от друго – на тях не им е интересно в училище и затова не влизат в час. Проблемът е, че и на нас не ни е интересно в час, с тези ученици. На тях не им се слуша безполезна теория и факти, ние влизаме по-задължение и после се чудим защо дисциплината е лоша и няма резултати.

Малко се отплеснах, идеята ми беше, че с наказания и дисциплина няма да си върнем интереса на учениците, трябва да спечелим вниманието им като им предложим неща, които те харесват. Неща, които те ще изберат без някой да ги кара на сила.

Учебният план не можем да променяме, но сега борбата е да привлечем учениците отново в училище, ако спечелим доверието им, те ще променят отношението си към учебният процес.

Опитахме се това да стане с извънкласните дейности и работатата по проекти. До известна степен нещата се получиха и се създаде добра инерция, но тук го имаше силният тласък на наградите и екскурзиите, които привличаха учениците в клубовете  Какво би се получило, ако ги нямаше тези бонуси ?

Едно нещо не може да се отрече от никой. Проектите създадоха една групичка деца  жадни за работа, търсещи сами предизвикателствата, без ничия помощ.  Стигнахме дотам, че те сами си организираха кино в училище, празника Хелуин, участие в конкурси.

Тези момичета и момчета се откриха един за друг, познавам доста голяма част от тях, а на повечето дори не им преподавам. Година след това, ако ме попитате за имената на ученици от 8 клас , бих се затруднил да ви отговоря.

Чувствам, че губим един випуск, умни и интелигентни деца нямат стимул да работят, но и няма кой да им помогне и да ги научи. Проектите свършиха и инерцията почна да се губи.

Затова предлагам да възобновим работата по проекти без цялата бумащина под формата на СИП.Свободноизбираемите предмети ще позволят да се открият и развият талантите на учениците, ще им даде среда за изява и забавление.

СИП ще създаде най- важното – една неформална атмосфера, в която ученици и учители ще се опознаят, ще се открият и може би ще си повярват взаимно.

СИП ще позволи да се допълват нормативите на учителите и да се увеличи заплащането им. Разбира се всичко ще става на доброволна основа, ако има желаещи ще се създава и групата.

Цялата тази идея ми просветна след като чух, че шефа  ще прави СИП Готвачи, а  си имаме успешни СИП стрелба, Леб и вино, учебна фирма. Това са чудесни идеи на ръководството и аз реших да доразвия тази идеята  с още СИПОВЕ .

Всички ще се съгласим, че задължително трябва да има СИП Театър. Най-успешната дейност в завършилият проект, направила голяма реклама на училището. Продължавам със СИП Фотография – децата вече се карат кой да снима на празниците в училище. СИП Волейбол – забравихме го този спорт, но едно момче се опитва само да регистрира клуб във Федерацията, има желаещи и традиции ЗПГ.

Би ми се искало да има СИП като философската група , като клуб Дебати, една група  по диагностика и ремонт. Би ми се искало да има група по танци, група, която да ограмотява учениците върху музикалните стилове и филмовото изкуство. Може да се направи анкета , проучваща интересите на учениците.

Имам предложение за една комисия, която да обсъди и дискутира подходящите СИП и да ги предложи на директора .Всеки да може да предложи на Директора и той  ще удобрява идеите, ако се съберат желаещи сред учениците без никаква принуда от наша страна този СИП ще съществува.

Първата работа след 15 септември трябва да бъде създаването на тези СИП, пък ще видим какво ще стане. Всичко това ще стане с едни минимални средства, дори при намаляващият брой на ученици и средства.

Мога да отида по-далеч като доразвия идеята  – нека да свържем СИП  с приема, нека да направим една масирана реклама в основните училища сред учениците от 6 и 7 клас. Ще направим кастинг за актьори в театъра, фотосесия на фотографите, демонстративен волейболен мач и други подобни нестандартни събития.

Ако се представим добре пред тях, ако спечелим доверието им в тези СИП , децата след това ще дойдат при нас след  7 клас, дори 10 допълнителни ученици ще върнат всички средства вложени в СИП.

Единствения начин нещата да се получават е работа, усилена работа, както казва една колежка, но всичко си струва само когато има взаимен интерес от страна на учители и ученици. Ако те харесват нещата, които правят ще дават всичко от себе си. И да колкото повече занимания за учениците, толкова по-добре. Никога не е прекалено !

Подобни публикации: