Архив

Календар

юли 2011
П В С Ч П С Н
« юни   авг »
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031

Сам по себе си животът нищо не означава, цената зависи от неговата употреба

Животът може да се изживее или не, всеки играе на сцената на живота, не всичко зависи от вас и все пак жребият е хвърлен и как ще се възползваш от него си е твой избор. На думи всичко е лесно, в реална ситуация си на билярдната маса и може да те насочват в посока различна от желаната, да се получи така, че дори да не разбереш, че си изживял чужд живот.

И въпреки всичко живота може да бъде изживян и употребен по-подходящ начин. Цената няма как да не се плати, дори без болката, борбата и загубите няма как да се получи нищо. Само този е пътят и единственият начин да достигнеш до истината и едновременно с това да си доволен от себе си.

Мислите променят човека, действията променят мислите, химията променя всичко. Трудно е да вървиш напред без цел в живота си, без вяра и надежда. Живота е една мистерия, никой не знае за какво се е родил, но всеки може да разбере, да намери своята цел, да извърви пътя си. Само трябва да търси и да не се отказва.

Прочетете какво мислят ВИКИ, ТЕМЕНУЖКА и БОЯНА за цената на живота и неговата употреба, есетата са последните от поредицата и са дело на Клуба по Философия В ЗПГ, ръководен от г-жа ПАВЛИНА КАРАДЖОВА през учебната 2010-2011 година или са писани за конкурси и за олимпиадата по Философия.

Чували ли сте  „знаците на съдбата”, „превратностите на съдбата”, „никой не може да избяга от съдбата си”? Разбира се, всички сме чували и самите ние употребяваме тези фрази толкова често.  А защо тогава твърдим, че всичко в живота ни зависи от нас – от нашите амбиции, от нашите мечти, от нашите възможностти? Защо се борим със съдбата?

Може би, за да докажем на себе си, че имаме власт над нея.

Живот – лабиринт.  Пътищата там са асфалтирани, но посоката не предначертана. Поставен на кръстопът всеки е длъжен да направи своя избор – може да се довери на пътеводната си звезда и да се отклони, а може и да последва предначертаната му нишка от живота. Ще успеем ли да употребим живота си правилно зависи от самите нас, защото и асфалта по пътя е поставен от самите нас.

Макар и употребявано, като сравнение много често преекспонирано за мен животът е театър. Ние всички играем в него, но важното е в какъв жанр ще си изберем да „творим”.

Всеки е значим в своята постановка, всеки получава своя роля, но начинът по който ще я изиграе зависи единствено и само от него. Не е лесно да   живееш, не е лесно да играеш ролята, която все пак ти си си избрал, била тя добра или лоша. Като режисьори на нашия живот, наша задача е да изберем ролята, която ще изпълним най- пълноценно.

Съдбата е сценария в този театър, но всеки актьор има право да го промени да направи своя нова трактовка, която да го удовлетворява. Цената на билетчето за постановката зависи от това как ще изиграем ролята си т.е. от употребата на живота ни.

Цялото есе на Виктория

Ако е живот…Да е качествен! Нека бъде живян по достоен начин! Как ли? Лесно е…Вдигни глава! Огледай се! Погледни цялата красота около себе си! Потопи се в свежестта, лъхаща от цветето до теб! Опияни се яркостта на слънцето! Помечтай, гледайки звездите! Представи си, че всяка една от тях е твоя постигната цел!

Знай, че мечтите са като слънчевите лъчи – когато са достатъчно силни можеш да ги видиш и дори да ги докоснеш, но когато в тях не е заложена вяра и стремеж, остават само мираж! Сега пожелай нещо наистина силно! Протегни ръка…Видя ли? Достигна го, въпреки, че изглеждаше толкова далече от теб! Остави на очите си да те водят!Те ще те отведат на правилното място.

Животът…Твърде  обобщено понятие. Ако се замислим бързо ще установим, че в тази толкова голяма дума всъщност не се крие нищо. Малко са нещата около нас, които са реалност. Всичко друго са нашите цели и мечти. Точно за това не бива да съдим живота си по материалното. Това е най-глупавата грешка на човека.

Какъв ли би бил животът ми, ако позволя на тъгата да ме погълне? Какво ли би станало с мен, ако всеки път когато съм отчаяна и не виждам изход просто се предам? Бих живяла недостойно! И ако имам право да определя цена на изживяното от мен, то ще бъде напълно нищожна цифра.

Но не…Аз не бих допуснала това! Искам да живея сред радостта, разбирателството и надеждите. И знам как да постигна това. Нека всеки един човек послуша сърцето си, да му даде право на избор и да прави всичко възможно да живее достойно и качествено! Дарявайте любов! Употребявайте живота по правилния начин! Така ще разберете, че сам по себе си животът не означава нищо, а цената идва от неговата употреба!

Цялото есе на Теменужка

Самият живот погледнат от биологична гледна точка е нещо естествено – раждаш се, живееш, умираш. Какво странно има в това? Но въпросът е защо? Защо нещо трябва да бъде започнато, като така или иначе някой ден то свършва. Защо хората казват, че животът е толкова ценен, щом не е вечен? А може би точно в това се крие неговият смисъл, неговото несъвършенство – в мистерията след края му.

Още с пораждането на нашето съзнание, ни се предоставя избор – да се придържаме към общото или да се отделим от него, с надеждата да бъдем дори по различни и уникални, отколкото сме били досега. Това е причината да има така наречените “вечни” хора.

Това са тези единици, които са грабели с огромни шепи от чудото, наречено живот, които са искали да разберат неговия смисъл, не са се примирявали със своята съдба, дори са  вярвали, че те сами я определят, те сами са отговорни за действията си, за собственото си щастие и нещастие.

Нека да се оглеждаме за малките неща, които ни правят щастливи, да употребяваме живота си така, че усмивката да не слиза от лицето ни и разбира се да казваме по-често “обичам те” на хората, които го заслужават, защото нищо не допълва така добре щастието, както любовта.  Обградени ли сме от щастие и любов, то животът няма цена – той е безсценен!

За мен живота е безценен. Не може нещо, което е дадено по този висш начин да бъде определено с някаква цена. Той просто се разбира по различен начин. За всеки човек щастието и удовлетворението от живота му е различно. Едни се радват на монотонния семеен живот и са щастливи от него, за други щастието се състои в пътешествията, в усамотението. Не може да поставим цена на нещо, което се променя, а живота е една променлива величина.

Цялото есе на Бояна


Подобни публикации: