Животът е едно непрестанно пътуване, в което пътник е всеки един от нас. През първите часове на пътуването ни – детството , не се замисляме на къде отиваме, а просто се наслаждаваме на това изживяване.
Не мислим за дългия път, загубеното време в лутане, докато намерим правилната посока, а просто сме щастливи, че се движим, че порастваме.
Всеки един миг, всяко едно ритнато камъче, всеки завой е извор на щастие. Но идва момент, в който се замисляме, защо пътуваме, на къде отиваме и кой е избрал тази посока. Тогава, осъзнавайки важността на това пътуване, ние спираме.
Започваме да плануваме, следим карти, чертаем маршрути и търсим възможности. Често, до толкова сме погълнати от това изследване и разучаваме, че губим посоката и се въртим в кръг.
Какъв е смисълът на живота? – въпрос с много отговори. За мен това е преследването на мъдростта. Тази висша ценност, въплъщение на моралното съвършенство е най-добрият пътеводител в нашето голямо пътешествие, наречено живот. В процеса на преследване на мъдростта, ние преминаваме през всички етически категории.
Първата категория срещаме още в началото на пътуването ни, объркани на кръстопътя, правим избор и сами виждаме посоката си. Въпреки предначертания ни път, осъзнавайки, че единствено ние знаем какво може да ни направи щастливи, извършваме процес на селектиране на алтернативи и избираме тази,която напълно ни удоволетворява.
Втората категория е именно нашата посока – свободата. За да тръгнем в тази посока, ни бе нужно да скъсаме веригите на ежедневието. Откриваме пътния знак на свободата – волята и именно чрез него преодоляваме всички окови и ограничения. Чрез него успяваме да тръгнем в избраната посока, чрез него придобиваме свободата.
Постепенно докато пътуваме, срещаме трудности, в момент на опиянение, дотолкова вманиачени в нашата цел, прибягваме до средства, които самите ние не приемаме и отхвърляме. И точно тогава разбираме за съвестта, за Сократовият демон.
Той, непрестанно ни напомня за нашите действия, уж ни предпазва от грешки, но с разликата, че вече е много късно. Именно, показвайки грешките и карайки ни да се поправим, демонът ни напомня , че ние сме хора.
След като веднъж се запознаваме с демона, осъзнали грешките си, се стараем да не ги повтаряме. Така срещаме достойнството. То ни показва как да реализираме свободата си, без да предизвикваме срещи със съвестта. Чрез него намираме базата, начертаваме скала, с която да оценяваме стойността на постъпките си.
В следващия момент, така красиво замечтани се сблъскваме с действителността – срещаме недобронамереността. Откриваме, че това качество е дълбоко заровено във всеки един от нас. И ние опознали свободата и избора, сме точно тези, които трябва да го изкореним от себе си.
Хората, които срещаме по пътя и които са успели да заместят недобронамереността със състрадание, милосърдие, съчувствие, сърдечност и вежливост, ни карат да изпитаме уважение. Качество, за което до момента не сме и подозирали и което се превръща в средство за спасение на нашата душа.
Към края на пътуването си намираме приятелството. Тази висша емоционална връзка, която ни помогна да продължим, тя е енергията, без която няма да успеем. Постепенно приятелството се превърща в любов, а чрез нея изграждаме семейство. Създаваме място, в което тържествува сигурност, спокойствие, любов и щастие.
Животът е странен низ от моменти, които придават смисъл на съществуването ни. Всеки различен, но винаги запомнящ се. Оставя следи, променя ни, играе съществена роля във формирането ни като личности.
И точно чрез този низ от моменти, ние се научаваме да бъдем хора, стигаме до мъдростта- тази заветна и така желана от нас цел, превърнала се в двигател на пътуването ни.
Пътуването ,през което направихме избор, завоювахме свободата си, разбрахме за съвестта, срещнахме достойнството, усетихме недобронамереността, изпитахме уважение, намерихме приятелството, опиянихме се от любовта, изградихме семейство, за да стигнем до идеалът и смисъла на живота – мъдростта.
През първите часове ни посрещнаха като мечтатели, през следващия етап вече ни изпращаха от сцената, но с последни сили и помощта на опита се добрахме до края – мечтания трети етап – срещата с мъдростта.
Симеон Здравчев – Х а клас