Хората се раждат еднакви и различни, някои са по-талантливи, други по-малко. Тези качества ги развива средата, обстоятелствата, случайността. Преминавайки през всякакви изпитания, всеки израства и изминава своя път.
Всички сме една уникална комбинация, неповторими сме, но в крайна сметка всички се стремим към едно и също нещо – щастие, развитие, себереализация. Душите на хората са еднакви и чувствата извират по-еднакъв начин в тях, може би защото създателят ни е един .
Това са няколко есета участвали в Национален конкурс по гражданско образование „Хората-еднакви и различни“ през 2010 г.
В Европа всеки народ говори на различен език. Въпреки това, ние всички сме творения на природата. Животът ни започва с плач и завършва с мълчание. Всички растем, възпитаваме се, получаваме знания и се развиваме.
С течение на времето, когато всеки от нас оформя своя характер, мнение, когато се запознава с условията на средата, в която живее, с нормите, със заобикалящия го свят и със самия себе си, тогава се ражда и различието. Но то е необходимото зло, защото така човек се опознава и избира по кой път да поеме.
Пътят е различен за нас, защото всеки един има свои таланти и желания. Природата ни дава общо начало, равен старт, но след това от самите нас зависи кои подред ще финишираме.
Щастлива съм от всички мои запознанства и приятелства, които имам. И знам, че ме очакват още такива. Защото вярвам в доброто и истината. Няма значение къде живееш, нито как. Нямат значение и дрехите, които носиш на гърба си, а това което имаш в сърцето си.
Всички хора са еднакви. Щастието е наша висша потребност и именно по това всички хора си приличат. Всички те непрестанно и всячески се опитват да го достигнат. В процеса на достигане те се усъвършенстват, променят и надграждат, постепенно разширяват рамката на светогледа си, заличават първичното у тях и на негово място поставят толерантността.
В същото време всеки един от нас е толкова различен. Всеки притежава различни дарби, способности, таланти, умения и качества. Всеки мисли различно, има своя гледна точка, възприема света по различен начин, но въпреки това всеки един от нас е запазил това качество което ни уеднаквява, а именно човечността.
През последната година имах възможността да се запозная с много мои връстници от различни страни – Италия, Литва, Полша, Гърция. Осъзнах, че единственото, което ни различава са майчиният език и обичаите. Когато общувах с тях сякаш говорех с моите приятели тук в България. Ние бяхме просто деца, които мечтаят за бъдеще, в което границите ще бъдат премахнати и света ще е едно по-добро място за живот.
Целенасочени, мечтаещи, наивни, щастливи и тъжни. Може би в този момент, някой от тях плаче, разбрал,че е загубил нещо,което обича. А друг се радва истински, осъществявайки детската си мечта. Но не сме ли всички еднакви пред лицето на света? Нямаме ли еднакъв шанс, еднаква цел, еднакви мечти? Не желаем ли всички просто да бъдем щастливи ?
Различията правят хората интересни и ни дават възможност да видим колко красив е човекът. Защото именно различията, в иначе еднаквите хора, пораждат красотата, волята, силата и интелектът. Никой не би сметнал Айнщайн за гений, ако имаше още милиони като него. Нито пък бихме се възхищавали на красотата на Адриана Лима, виждайки всеки ден момичета като нея да ”дефилират” по улиците в квартала ни.
Хората в Света са създадени напълно еднакви. Всеки човек се ражда,бива отгледан и живее в различна страна, сред съответната среда и хора, без да прави личен избор за това. Но всъщност в душата си всеки човек е различен. Носи своите добри и лоши качества, силни и слаби страни, има собствена изградена личност-единствена и неповторима. Тогава можем да кажем , че хората са колкото еднакви, толкова и различни.
На Света винаги ще се раждат еднакви и различни хора, винаги ще се създават нови и нови проблеми, но начинът не е в това да разглеждаме различните неща и проблеми, а да намерим решението за справянето с тях.
Някой някога е казал: „Човек е нещо несравнимо, нещо неописуемо.” Хората са различни поради много причини, но еднакви, поради повече. Хората са тези същества, на които им предстои да се съревновават помежду си още по ожесточено, но може би и да се обединят. Кой знае!?