Успешни ли бяха първите 2 дебата ?
Трудно е да се каже. Присъствах на всички дебати.Първата тема беше точно на място. Вълнуваше учениците. Предизвикваше емоции в тях.Открих, че в училището има неизявени таланти.Някои от тях се изявиха в светлина, в която не ги бях виждал досега.Открих, че съм имал погрешна представа за тях.Понякога зад мълчанието се крият доста емоции и чувства.Дори в резултат от дебатите те придобиха повече увереност в себе си.Можеш да научиш повече за тях – в какво вярват и какви идеи са върлуват в главите им. Видях как обърканите по детски мнения в 9 клас, постепенно изкристализират в 10 и 11 клас и се превръщат в позиция
Втория дебат беше след повече от 2 месеца.Мина много време. Тук участваха само наистина заинтересованите. Разбрах, че политиката е пуснала пипала навсякъде и тези идеи на нетолентност са почнали да се промъкват и сред младежите. Като визия са прости и затова имат голяма сила. И ако ги оставим ще берем плодовете им. Не с цензора и забрани обаче, така няма да стане. Забранения плод е най-сладък. Разбрах и ,че дебата е трудно нещо. Понякога избива на говорилня, понякога се отклонява от темата.Тук там се пускат бисери.Също и каква е ролята на водещия с подходящите насочващи въпроси.
Най-важното ,е че на едно място са събрани хора с противоположни идеи. Дори и да не са искали всеки е чул идеите на противоположната страна и поне малко се е замислил.Целта е да се стигне до сближаване на позициите на двете страни. Колко сме успели не мога да кажа.Надявам се.Учениците получиха възможност за изява.Често в живота ще им се налага да отстояват позициите си и това е добра подготовка.
Дебат – „За или против оценката за поведение”
Беше дебат №3 . Юни месец. Голяма жега. Не искам да оправдавам учениците, но този път участието беше по- вяло.Темата беше заитригувала тези, които най-много се страхуваха от въвеждането на тази оценка, макар че не го показваха. Имаха своите доводи, но не им стигаше речниковия запас за да се обосноват достатъчно убедително. Някои от тях стари познайници от предишните дебати направо си личеше че бяха тук, защото се чувстваха център на внимание. Както обикновено част хората с мнение се притесняваха да го изразят. Някои от дебатите протекоха по различен начин, благодарение на участието на г-н Харалампи Иванов. Той влезе в ролята на водещ, опитващ се да провокира и насочи вниманието на участниците в желаната посока, да извлече и накара учениците да осмислят ситуацията, гледните точки, да намерят обща основа и решение на проблема.
На финала емоция внесе и директора на училището Емил Терзийски с няколко случки, въздействащи върху учениците. Мисля си, че това е верният път – внасяне на емоции и насочване на дебата в определена посока,караща учениците да се поставят в различни позиции и да помислят. Полезни са и неформалните разговори след завършване на дебатите, получават се интересни коментари за протеклия дебат и общото представяне.Награда на този дебат на се присъди, тя остана за последния, защото нямаше дебатиращ отличил се сред останалите.
Новите…
Това беше последният дебат.Като в нова учебна година се включиха новите ученици от 8 и 9 клас. И те бяха най-интересните.Изглеждаха различни, по-уверени в себе си. С мнение, което защитаваха.Както каза една от участничките живота ги е научил да се оправят сами, да не вярват на другите, да се правят на силни дори и да не са.Влезли са в коловоза на времето.Приели са ролята, която им е поставила средата в която живеят.Въпрос на оцеляване – това е тяхното мнение защо се държат и живеят по-този начин.Открили са, че ако вярват на себе си, положението има най-малка вероятност да се влоши, знаят,че всички неща извън тях са относителни,нестабилни и се променят много бързо, че няма една истина.
И все пак вярват в промяната и във втория шанс и са готови да се променят ако сами открият,че са сгрешили. В по-голямите има останала частица ,имат записани някакви правила и все още има някакъв респект,съобразяват се, не са преминали напълно границата. Може би сега сме на границата, 20 години след промяната, граничния раздел след който новото е победило над последните останали разбирания от социализма.Новото може да не е най-доброто, има своите недостатаци, но се е утвърдило и е станало господстваща норма.Надявам се,че това е маска която им е била необходима за да се справят в живота, но в крайна сметка ще открият истината,че онова което правят не е най-добрия начин, този начин няма да ги направи щастливи.И всеки ще открие своята истина.