Отговорът е ясен- във всеки клас има по-двама вредители, които пречат и превръщат часа в хаос. Необходими са един, два месеца за да видят и другите, че онези правят глупости, не учат, не работят, а учителите се чудят как са се оправят с тях. Накрая и те поемат по-техния път.
Така се получава – малцината подбиват устоите на цялата система и го правят упорито, и най-лошото е че системата в момента е положение на пълна обърканост и безсилие. Изпаднала е в някакъв нов параграф 22.
И това ще продължава до безкрайност, защото няма правила. Не може да изпратиш всички при директора, не може да го правиш всеки път. Не може да пробваш до безкрайност да се оправиш с тях, ти имаш уроци за предаване. Не можеш да се справиш с човек, без възпитание и задръжки, признаващ само грубата сила, за който училището е начин за запълване на времето.
Сега ще чуем проповедта, че щом не можеш да се оправиш с тях, значи не ставаш за учител. ДА, но ги има тези непрекъснато увеличаващи се %, който не могат да се оправят в това положение , въпреки че използват всякакви методи за убеждаване. И ако ние си отидем, зад нас не се задава нещо по-различно.
Поколението възпитано в ерата на демокрацията, едва ли ще има нашето търпение, нито нашето знание, нито нашето желание. Те дори няма да опитат, защото знаят каква е ситуацията в училище.
Заради липсата на ученици, заради вървящите хилядарки, заради негласното правило, че ученик не се оставя да повтаря, резултатът, е че заради двама вредители, целия клас си понижава успеха, дисциплината и заинтересоваността към учебния процес.
Ние си мислим, че спасяваме заплатите си, работните си места и търпим индивиди като тези, но истината е, че тези същите ще си заминат в 9 или 10 клас и ще са завлекли след себе си още поне 5 човека.
Какво излиза, когато повече не можем да ги изтърпим, или сами си отидат, те са оставили след себе си 5 свои клонинги. Парите, които сме взели за тях в бюджета на училището сме ги загубили след това заради напускането на още няколко човека от същия клас, и всичко благодарение на тези двамата.
Можем да го пресметнем, имаме 10 такива класа с по-няколко такива индивида във всеки клас, да приемем, че това са 30 човека в цялото училище. Заради тях останалите 95 % губят интерес, мотивация и дисциплина.
Това са няколко % от бюджетът на училището. Или всеки трябва да се откаже от 70% от тези % от заплатата , ако тези ги няма. Струва ли си това, струва ли си провалянето на часовете заради тези 20-30 лева месечно в повече.
Ако ме попитате за решение – ще ви го дам. Не си струва заради 2 да се проваля цял клас, а заради 30 цяло училище. Решението е още в първите няколко месеца, тези бройки за запълване до 26 да се премахнат, преди да са успели да пуснат своите отровни плевели.
Необходими са жертви, необходими са правила, спасяваме 95 % от учениците, тези другите така и няма да ги спасим. Тях е трябвало да ги спасяват в основното училище, тук е вече прекалено късно.
Необходимо е учителите да са единни, необходими са правила, които те да следват. Необходими са детайлни правилници какво да се прави в такива случаи. При най-малки демонстрации, изпращане при психоложката и детайлно проучване на причините, поради, които се получава това държание.
Тази информация трябва да бъде достъпна за всички учители. Тези ученици, трябва да бъдат отделяни от останалите, затова е нужно специално помещение, където има дежурен учител и непрекъснато запълване на времето им . И за всяко тяхно провинение да им бъде показвано, че то няма да бъде търпяно.
Ако мерките в тези няколко месеца не повлияят, по-ясни и разписани правила те напускат училище. 5 забележки или посещения в специалната стая и получават наказание, 10 и 15 забележки и съответно предупреждение и преместване . Задължително преместване !
За многото неизвинени отсъствия да се определи една граница –примерно 100 неизвинени, след която следва задължително преместване ! Изключения се правят един единствен път при застъпничеството на учител по практика, педагогически съветник или директор.
За да има интересни часове, учителите трябва да са мотивирани да го правят, едно от нещата е спокойствието в учебната стая. Не да се превръщат в пазители на дисциплината, а да се занимават с главната им роля – предоставяне на знания.
Нищо не може да се получи без подкрепата на ръководството. Спазването на правилата, създаването им, началния тласък може да дойде само оттам. Системата е такава, че ако всички знаят какво да правят във всяка ситуация, тогава нещата ще се получат.
Средата променя поведението, това е положението, каквото създадем, това ще получим ! Трябват интересни, раздвижени, интерактивни, дори провокативни уроци и учители в клас, но без тази основа на дисциплината и правилата и най-добрия учител трудно би се справил.
Повечето от нас са обикновени хора, с призвание, с желание щом сме останали тук, но не сме и гении за да овладяваме подобни ситуации. Няма такова количество гении за да запълним всички учителски места, но не е и нужно. С правилата и дисциплината като основа всичко се превръща в преодолима бариера.