Машините не можели да работят , ако обикновените не вкарвали ум и знания в тях. В началото те не били много умни, защото системите им били малки и не можело да се вкарат много неща. Но с течение на годините те можели да помнят все повече и повече и поумнявали.
Онези привилегированите можели да правят различни модели мозъци и да ги вкарват в машините. В определен момент един от тези мозъци се харесал толкова на всички, че те престанали да обръщат внимание на останалите. Така обикновения с име БИЛ създал този мозък станал невероятно богат.
Понеже обикновените не помнят много, друг обикновен с име СТИВ бил измислил мозъкът на неговата машина да не кара обикновения да помни, а да му предлага да избира разни неща с помощта на специално устройство. Така на малки стъпки обикновения си решавал задачата без да се тормози.
БИЛ взел идеята от СТИВ и окончателно превзел света на машините.Той правил разни промени в този мозък , но за да стане най-добрия откраднал тези идеи от СТИВ. Така царувал дълго време, докато не се появило едно друго изобретение.
Машините си говорели помежду си, но това ставало изнервящо бавно, от едната до другата машина се стигало по-много тесен път. Огромни неща не било възможно да минат по-този път. Машините дълго време си оставали самотни и неразбрани. Пътища имало, но тези пътища не вършели работа.
Докато в един момент някои обикновени се сетили, че това може да им донесе големи печалби. А само споменаването на думата печалби може да подлуди всеки обикновен. Те направили така, че пътищата да пораснат в магистрали и свързали всички машини. Вече всеки можел да прехвърля всичко до всеки.
Оказало се, че на обикновените не са им важни машините, нито какви мозъци имат, важното за тях било какви знания и ползи могат да получат от тях. И тогава се появил чичко Гугъл, който знаел всичко и дори да не го знаел можел да го намери, защото му било ясно всяко нещо къде се намира.
То и преди нещата си били там в същите машини, но тези машини не били свързани. И когато ги свързали някои обикновени създали машини, които започнали да търсят и да описват кое къде е. После предоставяли на другите обикновени това свое знание.
Чичко Гугъл накрая създал една такава машина, която победила останалите и завладяла света на търсещите машини. Всичко минавало през чичко Гугъл и той много добре се възползвал от това.
В света на чичко Гугъл и на магистралите, където всички са вързани, машините и техните мозъци престанали да имат значение. Появили се всякакви други машинки и всички предлагали всякакви неща на обикновените.
Дори се появили такива, които не използвали магистралите, а предлагали нещата си навсякъде в този свят, прехвърляйки всичко по-въздуха.
Появили се и такива машинки, толкова леки, че да може да бъдат използвани навсякъде. С различна големина и размер, с различни имена и възможности. Появили се и такива, които премахнали устройството за избор и давали правото на обикновените да правят всичко с пръст.
В този свят малките , които успеели да станат големи си оставали такива завинаги. И когато други малки направели нещо, големите се възползвали и им отнемали направеното като го купували. След това благодарение на това ставали още по-големи и по-богати.
В това бъдеще всеки се опитвал да промени посоката на войната в своя полза. Големите се върнаха в играта, благодарение на мозъците. Техния проблем бил, че ако нещата им попаднели в обикновените, то те можели да ги раздават без да им плащат за това.
И понеже всеки е вързан със всеки те решиха вместо да дават нещата си, да използват големите машини и нещата им да работят на тях. Всеки обикновен можел да получи достъп до тях и да ги използва, но трябвало да си плати.
В тези времена на свързаност малките можели да се съюзят и да станат големи, като работели едновременно. Всеки можел да предостави временно мозъка на машината си да бъде ползван от друг. И този друг карал машинките да вършат част от задачата, но по-едно и също време и едновременно, затова той придобивал силата на голям.
Тук и сега малките предлагали малки неща като възможността за комуникация , но пък повечето обикновени искали само това, нищо повече.
В това бъдеще всеки се стреми да завладее територията и силата на другите и ако те не внимават бързо ще изчезнат от хоризонта. В този свят всеки се стреми да предлага повече неща на обикновените.
Тук и сега всеки се стреми всичко да минава през него, защото колкото повече неща преминават през неговата вратичка, толкова повече парички влизат в джоба му.
Всеки се стреми да привлече вниманието на обикновения и да го спечели и когато веднъж го направи, той ще приеме всичко което му се предложи.
Така, че няма отговор на въпроса кой ще спечели войната – нито големите, нито малките, нито мозъците на машините, нито търсещите машини.
В този свят печели този, който предложи ползи, предимства и забавления за всеки обикновен в това необикновено царство.