Навярно ви се е случвало, когато сте били обзети от съмнения, някой отстрани да ви подкрепи с вярата си във вашите възможности. Оказало ли е въздействие върху живота ви това определяне?
Какво би станало, ако сте човек, който утвърждава околните? Когато социалното огледало ги наставлява да се примирят с лъкатушещата пътека, вие ги вдъхновявате да поемат друг път просто защото им вярвате. Вие ги слушате с емпатия. Не ги освобождавате от отговорност, а ги окуражавате да бъдат проактивни.
Има един мюзикъл „Човекът от Ла Манча“. Той разказва историята на един средновековен рицар, който среща улична жена, проститутка. Тя била утвърдена в своя занаят и начинът й на живот бил еднозначно възприет от всички.
Но рицарят съзира в нея нещо различно, нещо примамливо и прекрасно. Той открива в нея добродетелта и я утвърждава отново и отново. Назовава я с ново име – Дулсинея, име свързано с нова парадигма.
Отначало тя се противопоставя -старите сценарии си казват думата. За нея той е просто един фантазьор, който не заслужава внимание. Но рицарят е настоятелен. Продължавайки да прави своите депозити от безусловна любов, той постепенно сваля бронята й, докосва се до истинската й природа и потенциала й.
И тя започва да откликва. Лека-полека променя начина си на живот. За изумление на всички около нея тя вярва в новия си живот и действа от позицията на новата парадигма.
По-късно, когато старата парадигма я повлича отново, рицарят я извиква на смъртното си ложе, изпява й красивата песен „Невъзможната мечта“, поглежда я в очите и прошепва: „Не забравяй, ти си Дулсинея“.
Прочетете книгата на Стивън Кови „7 навика на високо ефективните хора“