О! Как бих искал да остана половин ден коленичил във вашите нозе, да положа глава на скута ви, да сънувам прекрасни сънища, да споделям мислите си с унес и възторг, понякога да не казвам и думичка, а само да притискам устните си до крайчеца на вашата рокля!
О, моя възлюбена Ева, смисълът на дните ми, светлината в нощите ми, моята надежда, най-обожаваната, моя съвършена любима, мое единствено съкровище… кога ще мога да ви видя отново?
Не си ли въобразявам? Нима ви видях наистина? О, богове! Как обичам акцента ви, леко закръглените ви форми, нежната ви чувствена уста – позволете ми да ви кажа това, мой ангел на любовта. Работя ден и нощ, за да мога да замина и да ви видя за две седмици през декември.
Ще трябва да премина през заснежената Юра; но ще мисля за снежнобелите рамене на моята любов, на моята безценна възлюбена. Ах! Да вдишам аромата на косите ви, да подържа ръката ви, да ви притисна в обятията си – от тези мечти черпя смелостта си!
Някои от приятелите ми тук са слисани от самообладанието, което проявявам в този момент. Ах, те не познават моята любимa, чийто чист лик лиши болката и скръбта от тяхната отрова. Една целувка, мой земен ангел, една целувка, която да вкуся бавно, и после – лека нощ!
Оноре дьо Балзак ( 1799 – 1850 )
Оноре дьо Балзак е роден в Тур, Франция.Първо учи право, но постепенно решава да се посвети на литературата.Известно време гладува в таванската си стаичка в Париж – като всеки начинаещ писател, - но накрая успява да спечели слава и пари, пишейки невероятно успешни романи, които създават цялостен портрет на френското общество.
Балзак обича удоволствията и въпреки множеството дългове поддържа луксозен начин на живот, има различни любими, като в повечето случаи успява да привлече жертвоготовни и щедри дами в своето обкръжение.През 1833 г. започва кореспонденция с украинската графиня Евелина Ханска, омъжена за полски земевладелец.
Едва след смъртта на съпруга й през 1841 г. двамата започват да се виждат и да пътуват заедно из Европа. Епистоларната им любов, освежавана от време на време с тайни срещи, продължава 17 години. На 15 март 1850 г. двамата най-накрая сключват брак, но Балзак умира на 19 август същата година. Графиня Ханска забременява малко преди смъртта на писателя, но детето умира при раждането.