До Клара Вик, Лайпциг, 1834г.
Моя скъпа и обожаема Клара,
Има хора, мразещи красотата, които твърдят, че лебедите са просто по-големи гъски; някой може да каже със същото основание, че разстоянието е само близост, която е отблъсната надалече. И наистина е така, защото аз говоря с теб всекидневно (да, дори по-нежно, отколкото съм свикнал да говоря с другите) и вече знам, че ме разбираш.
В началото имах различни планове за нашата кореспонденция. Мислех си например да ти пиша открити писма в едно музикално списание; после исках да напълня въздушния си балон (знаеш, че имам един) с идеи за писма и да го пусна при подходящ вятър в нужната посока… Исках да уловя пеперуди и да ги използвам като куриери на писмата си до теб.
Исках да изпращам писмата си първо в Париж, така че да ги отваряш с огромно любопитство и после – повече от изненадана – да повярваш, че наистина съм в Париж. Накратко, имах много странни мечти и планове в главата си, от които само звукът на сигналната тръба на пощальона ме събуди днес.
Пощальоните моя скъпа Клара, между другото, имат магически ефект върху мен като най-великолепното и искрящо шампанско. Когато чуя радостната им тръба, огласяваща целия свят, толкова се замайвам, че понякога забравям всичко друго около себе си, а друг път сърцето ми се изпълва с толкова светлина, че сякаш ще избухне.
За мен те са истински пратеници на добрите новини, тези майстори на тромпета, които ми напомнят за това, което не притежаваме. Както казах, пощальонът ме събуди от старите ми мечти и ме дари с нови…
Роберт Шуман
(1810 – 1856)
Роберт Шуман учи право в Лайпциг и Хайделберг, но истинската му любов е музиката. Учителят му по пиано е Фридрих Вик; дъщеря му Клара, девет години по-млада от Шуман, по това време вече е виртуозна пианистка.
Роберт също има талант, но нараняване на ръката му слага край на кариерата му като музикант. Той се насочва към композирането и теорията, основава списание, в което представя нови музиканти и композитори и с което добива огромно влияние в света на музиката.
Роберт и Клара се влюбват, когато тя е на петнайсет години; през 1837г. Роберт иска ръката от баща й, но той отказва. В продължение на три години влюбените опитват всякакви средства, за да измолят разрешението на Фридрих; стига се и до процес, но той не се съгласява. Накрая Роберт и Клара се женят без неговото разрешение през 1840г. Бракът им е щастлив и имат шест деца.