Солидарност в Европа – има ли я и ще успеем ли да я запазим ?
Сигурно, е че в тези трудни и размирни времена ще има много пречки.
Изпитанията са онзи вододел в историята, които променя всичко и поставя нещата на местата им. Може би този момент е дошъл и за Европа и ако думата солидарност се споменава по-често има шанс за всички.
Нашите ученици дават своите решения за запазването на това сложно и крехко творение – обединена Европа и ни показват откъде може да вземем тази солидарност.
Всеки има своята гледна точка – поуките идват от личния опит и от участието в един фестивал, но могат да дойдат и от историята на цели народи.
Солидарността може да се появи благодарение на вярата, но и с помощта на усилията на най-малката единица на обществото- семейството.
Всеки може да помогне, но Европа със сигурност ще пребъде, ако се остави в ръцете и въображението на своите деца, кацнали на крилете на мечтите си, ако попие от добротата в душите им.
Прочетете есетата, участвали в конкурса на евродепутата Мария Неделчева на тема :
Солидарността в Европа – безценно наследство за бъдещите поколения
Утрото дойде. Събудих се с усмивка, а в съзнанието ми още отекваше детският добронамерен смях и топлата дума „солидарност”. Какво значи тя ли? Всеки би си я обяснил по различен начин.
За мен солидарността е онова прекрасно чувство, изпълващо те тогава, когато подкрепяш околните, независимо дали в беда или в радост. Солидарността е окриляващата сила, която възниква в моментите на разбирателство в обществото.
Да я усещаш е нещо безценно. Когато поръси вълшебния си прашец върху света, всичко става по-сияещо и щастливо. Дори слънцето започва да грее по-ярко.
Замислих се върху това, което бях видяла и почувствала. То бе толкова поучителен сън. Едва сега осъзнах, че бъдещето на Европа е в ръцете на децата. И за да им помогнем в изграждането на един по-добър свят, нека им оставим нещо свое. Да им предадем някой ценен урок.
А какъв по-стойностен подарък от солидарността! Затова нека я открием, пазим и предаваме в бъдещите поколения. Защото тя настина им е необходима. Солидарността е най-безценното наследство, което можем да дарим! Нека сторим това!
В забързаното всекидневие хората все повече се завръщат към извечните, стари и незабравими ценности на християнството-да си помагаме, да се раздаваме, да подаваме ръка на другия – на нашия събрат, когато има нужда от помощ, но без да очакваме в замяна нещо. А дотук казаното, илюстрира моята вяра в бъдеща Европа.
За да може солидарността да не бъде само дума, а да бъде действие, не да пишем , а да показваме резултати. Дори светът да няма друга алтернатива, за да просъществува, за да пребъде, трябва само и единствено -Да съхрани нея, солидарността, като триединство ВЯРА, НАДЕЖДА И ЛЮБОВ!
Джесика-Александра Туджарова, VIII А клас
Историята и други фундаментални науки в училище ни учат, че за преодоляването на всеки конфликт е нужна точно тази солидарност, но всеки народ определя нейните параметри, смисъл и значение…
Дълъг и труден е пътят, който хората трябва да извървят до истинската солидарност- онзи идеал за човешко съвършенство и успех чрез взаимоотношенията в постигане на целите.
Ние продължаваме да се срещаме на нашия Балкански фестивал, всеки път по- различни, пораснали, но с желание за обща работа. На този фестивал ние не само показваме талантите си, илюстрираме иновации и постижения, но и съжителстваме заедно- едно цяло с голямо разнообразие.
И въпросът е как успяваме ние, децата, да запазим мирния тон, да се разбираме, и минава ли всичко по план? Това, че участниците намират начин да общуват, намират общ език, учат се един от друг, но запазват индивидуалността си, показва, че младежите се стремят да запазят граденото от поколенията.
Защо и Европа да не продължи със своя фестивал, макар и променена, пораснала, а може би и помъдряла от грешките си, да продължи напред, за да ни остави наследство, с което ние, идното поколение, да се гордеем…
Солидарността се изразява в това човек да се постави на мястото на другия и да разбере чувствата и емоциите му.Чрез нея той може да покаже на някого ,че го разбира и му съчувства , а когато на човек му се случи нещо лошо той иска само това – някой да го разбира и да бъде съпричастен с болката му.
Когато той изживява някакви трудности в живота , а това непременно ще стане , защото живота носи както добри , така и лоши неща със себе си , той не би искал някой да се хвали с успехите си , а да го подкрепи, и да го окуражава , че ще се справи с това изпитание , и да му помогне както може.
Ако родителите са лицемери , и децата им ще са такива , но ако те са добри и разбиращи децата им също ще са като тях . За всяко дете основен пример за подражание са неговите родители . Те са тези , които още от раждането му показват доброто и злото и му помагат да направи правилния избор .
Най – важният урок за хората е да разберат, че те сами предопределят бъдещето си, чрез постъпките, извършени в миналото и настоящето.
Несгодите днес са наследство от злонамерени мисли и постъпки в миналото. Агресията и злобата, които се промъкват в ежедневието ни и крадат живота ни, обричат нас и поколенията след нас на болка и нещастие. Единственото спасение за човечеството е хората да си подадат ръце, да обединят добрите си мисли и действия, за да съхранят Света за бъдещето.
Борба на силата на духа срещу преходността на материалното. Победата е възможна само, ако хората обединят вярата си в бъдещето, раздават безусловно обичта си и споделят надеждите си. Мъдростта, от която се нуждае Обединена Европа, за да продължи да живее е скрита в самата нея.
Това е истината, че всяка част от цялото е необходима,за да поддържа единството му. Дори и най – малкият народ е важен за постигане на абсолютен мир и обединение. Солидарността и взаимната търпимост между хората са най – ценното богатство, което можем да оставим за следващите поколения, за да предпазим бъдещето и да съхраним живота.