Желание за постоянно движение, без да знаеш накъде, но знаеш, че си тук, трябва да си някъде другаде. А когато стигнеш до другото място осъзнаваш, че и там не ти е добре. Едно безполезно вътрешно движение, което постоянно ни изненадва, в което няма ред, спокойствие, посока, нито предназначение, но мира не ни дава…
Ние хората сме такива идиоти, че когато сгрешим в предвижданията си, страдаме повече, отколкото когато ни застигнат последствията от тях.
Толкова си ядосан и гневен, защото нечия реакция не съвпада с нещо, което може би някога ще се случи…
Паметта често е твърде пристрастна и несправедлива, когато съди за нещо – приема само фактите, потвърждаващи заключението, което вече сме си направили…
Нещата, които научаваме невинаги се превръщат в знания, когато ги чуем, но и невинаги те са на наше разположение след като вече сме осмислили знанието.
Никой не си спомня лошите моменти, които е преживял, ако другия не е вече там за да ги пресъздава.
Едва сега разбирам, че да бъдеш добър приятел, добър колега, добър брат, трябва да се заемеш лично с това. Сега разбирам какво са си мислели много хора за поведението ми – толкова променливо, така неангажиращо, толкова повърхностно…
Вратата на затвора ми се отвори, когато бях готов да дам това, което другия искаше от мен, но си стоеше затворена, докато само исках нещата, от които аз смятах, че имам нужда. Това беше затвора, в който се оттеглях, когато вярвах, че няма какво да предложа.
Това е положението, което определя всяка изходяща точка. Макар, че условията не са съвършени, макар мястото да не е най-подходящото, нито ситуацията е съвсем ясна, животът не може да се гради в друг момент, освен в настоящия.
Понякога аз самия не съм сигурен дали онова, което търся, наистина съществува… И макар да съм убеден, че съществува, понякога незнам дали това не е непостижима мечта.
От време на време трябва да изпразваш чашата си, да изоставяш онова, което е изпълвало съзнанието ти, да си готов да загърбиш познатото, без дори да знаеш какво ще се появи на негово място..
Когато успеете да видите къде е центъра на желаната от вас връзка, ще можете да се прицелите в желаната посока.
Позволи на всяко нещо да се случва, когато му е дошло времето и не се опитвай да направляваш реката…
Трябва да знаеш, че най-важна е способността да се променяме, а не самата промяна.
Знам, ще кажеш, че живота е точно това, фантастично преживяване, ако си позволя да го изпитам, но пак не мога да се отърся от мисълта, че изборът винаги има и тъмна страна, в която се крие болка. Тя те свързва с онова, което си оставил зад себе си, което не се е побрало в раницата или се е събирало, но не е искало да влезе.
Намерението ми е да те отдалеча от пагубната идея, че човек винаги трябва да знае кое е най-доброто, къде е пътят, кой е правилният човек. ЗАщо не дадем шанс на съдбата…
Страхът е резултат от предварителната нагласа, че няма да можем да се справим с това, което ще ни сполети.
Любовта означава двама души да израстват заедно рамо до рамо. Измерва се с обновяващото желание да израствам, което ми вдъхва присъствието на другия, в радостта от споделената светлина и от срещата на нашите корени и клони.
Тя не се измерва в решението да рискуваш да те повлека със себе си, когато падам. Любовта без зависимостти е голямо предизвикателство.
Някои хора обхождат замъка на живота си, като гледат това да не им струва нищо, и не успяват да се порадват на разходката. Други пък толкова бързат да изпреварят другите, че изпускат всичко и пак не му се наслаждават.
Малцина са онези, които правят обиколката бавно, откриват всеки ъгъл, всяко кътче и им се наслаждават. Знаят, че няма да е безплатно, но разбират, че цената на живота си заслужава…
Има повече пътища, по които човек може да тръгне, за да стигне там, където иска или където трябва. Пътища, по които понякога става ясно, че единственото важно нещо е да се върви напред, а всичко останало – целта, нейното постигане, успехът – е просто суета.
Разказвай с мен – Х.Букай