Идеята беше на Стоян Гогов от 12 б клас- да се напише нещо за картинката, каквото ви дойде на ум. Ето какво се получи. Според мен това е страхотна идея. А играта се получи благодарение на Оля Стоянова от 12 а клас . Още едно потвърждение, че ние не познаваме учениците.
Вижте и другите три картинки в другите публикации. Ако пожелаете може да ги коментирате.https://fbcdn-sphotos-a.akamaihd.net/
Olia Stoianova Нека си представим че тъмнината е нещо лошо, случило ни се в живота… Вратата е прехода ни към светлината ( бъдещето). Стоейки там между миналото и бъдещето, взимаме може би една от най- важните стъпки в живота си- дали да продължим напред към светлото бъдеще, напълно новият живот, или да останем в тъмното и да се надяваме че може би всичко някой ден ще се оправи….. Стъпка след , която почваме да градим може би напълно нов живот… 
Dimitar Angov Тя е на изхода и се наслаждава на успеха си. Сигурно на лицето и се е появила усмивка, чака я заслужен отдих. Само дето тези моменти са мимолетни и зад ъгъла я чака ново стръмно изкачване. По-скоро бързо ще и стане безинтересно и вече в главата и започват да се въртят мисли за следващото съзнателно изкачване. Застанала е и се опитва да разчете линиите на съдбата, вече очаква трудностите, макар, че сигурно не знае че те са толкова близо.
Stoyan Entry Gogov II Ако съчетая двете ви мнения ще получа точно двете страни които виждам и аз в снимката. Тук уцелихте много добре в контраста – черно/бяло с емоциите. Няма какво да добавя повече. Честно казано очаквах да не забележите стълбите или поне да ги интерпретирате като нещо, но ето че сте видели нужното.
Само едно ще кажа, което може да провокира г-н Ангов да добави нещо в коментара му – на върха на стълбата е мрачно. Трудностите ще дойдат накрая или ще трябва да ги преживее първо в новото предизвикателство и накрая пак да се изправи срещу тях, но по-силна, е дилемата.
Dimitar Angov Дилемата – движим се в един малък отрязък от светлина, между две огромни тъмни пропасти. Накъдето и да се обърнем ни дебне неизвестността. Има вариант да се върнем назад, но няма никаква гаранция, че ще има повторение на миналото в бъдещето. Единственото ни упование е, че винаги ще го има този отрязък и ако продължим да се движим той ще осветява пътя пред и зад нас и ще разкрива нови неща в тъмнината.
Olia Stoianova Тъмнината – твърде абстрактна и безкрайна. Светлината – мигновена и често подлудяваща ни !:)