То се роди в главата на един главен учител и ако не беше тя състезание нямаше да има. Нали знаете винаги има такива хора, които увличат другите след себе си. Независимо какви са причините, голяма част от работата се върши от малцината ентусиасти, а за другите тя е просто задължение.
Така в един момент в ЗПГ се събра комисия и започна да мъдрува правилата. Тя реши , че темите ще са различни всяка година, определи тематичните направления и се разпусна след няколко заседания.
И понеже бяха събрани по задължение, други предложения от комисията така и не пристигнаха. Топката се върна при главната, а тя нямаше намерение да остави нещата недовършени.Знаейки какво иска, следвайки своите си правила и разбирания, с огромното желание да доведе идеята до желания край. Така в един момент се появиха правилата, критериите, плюс датата за провеждане.
Неусетно се изнизаха няколко месеца и настъпи момента всичко да се задвижи. По познатата схема – идеите от основателя на състезанието, сбирки при шефа, уточняване на последните подробности.
Сайт, грамоти, спонсори, награди, настаняване, комисии – с наближаването на последните дни все повече нещата се изясняваха с главната и водеща роля на един човек и с малката помощ на останалите.
Седмицата на регистрация, изникването на втори Е-mail, ролята на експерта по ИТ в РИО при избирането на комисията. Страховете, че няма да се съберат достатъчно хора и състезанието ще се провали и оттук повишеното участие на нашите ученици / агитирани успешно с получаването на бонус към оценката по ИТ при добро представяне./
Денят преди състезанието, откриването на новата зала, писането на обяснителни записки в приложения 1 и 2. Технически конференции, проверки, лаптопи за комисията, допълнителни мероприятия.
И най-важната част – самият ден на състезанието. Като за първи път, неуредици с техниката, забавяне, изоставяне от изработения график. Номинираните започнаха да представят работите си.
Голямата ни зала със 100 места и 2 врати беше пълна. Журито не беше свикнало да използва микрофони, но се наложи заради публиката в задните части. Предната врата се използваше за влизане на участниците, изминали пътя през задната и външния коридор.
Журито, което се състоеше от експерти по ИТ бързо разбра, че е попаднало на необичайно място и състезанието не е съвсем по ИТ. Та нали то си е продължение на екологичната конференция от миналата година и инерцията от тогава си личеше.
Строгостта му внасяше още повече притеснение в участниците, повечето излизащи за пръв път пред толкова хора. Трудът в областта на екологията, земята и природата беше надвил ИТ . Основните претенденти минаха в началото, след това набързо се изредиха колажите и накрая завършихме със серия от наши ученици.
В 16 часа наваксали с графика журито се събра и избра победителите в останалите две категории, защото в едната бяха известни предварително. Всички с нетърпение очакваха тяхното решение.
А то беше колкото очаквано, така и неочаквано и колкото очаквано да беше първото, толкова неочаквано беше третото. Може би домакинското начало помогна, както при всяко домакинство. ИТ технологиите бяха доминиращи при избора и един от критериите за приложимост в учебния процес донесе третото място.
Всъщност един критерий за наличието на навигационно меню реши класирането от 2 до 4 място и показа как малките неща понякога решават всичко.При колажите също имаше изненади, леко накланяне в полза на един или друг участник, декласиране на знаещи участници, неотговарящи на критериите и наличието на късмета.
В крайна сметка съдбата, журито, техниката, регламента изиграха своята роля и подредиха класирането . Не такова каквото би трябвало да бъде , но нали затова я има тази компонента от 30 % , която оформя крайното местоположение на всеки.
И както на всяко състезание имаше доволни и недоволни. Неочакващите доволни, останали до края с тънкото пламъче на надеждата, въпреки многото съмнения. Уверените знаещи, изливащи около себе си големи дози от напереност и самочувствие, отлично разбиращи колко субективно и измамно може да е всичко.
Редовните запознанства по-време на такива събирания, продължаващи контакти, неформални вечери и обяд, разходки и съчетаване на полезното с приятното. И както всяко състезание получаване на наградите, сертификатите и грамотите, снимките за пресата.
Дали ще го има това юбилейно състезание по ИТ и дали ще остане в същия си формат, със същото жури ще разберем следващата година, всички си направиха изводите и разбраха с какво се захващат.