Информацията не е в ръцете на един човек, а в ръцете на множеството и да разчиташ само на собствената е глупаво.Лош е и другия вариант да престанеш да събираш информация и да следиш само какво правят другите и да ги следваш.
Неколцина влиятелни хора, било защото са първи или заради специфични умения определят посоката, но по-добрият вариант за колективните решения е когато се вземат от хора с разнообразни мнения, които стигат до различни заключения, разчитайки най вече на частната си информация.
Подражанието не изисква вертикален подход, смислената информация бързо си проправя път.Интелигентното подражание освен, че изисква широк избор от възможности и информация, се нуждае и от няколко души поставящи собствената си преценка над тази на групата.
За правилното функциониране на системата е необходимо възможно най-много решения да се взимат едновременно, а не последователно. Да се насърчават хората да вземат неправилни решения, всъщност прави групата по-умна.
Важните решения трябва да се вземат от групов мениджмънт, а не от отделен човек, дори бил той и гений. Колективната ирационалност се намалява като се направи трудно излизането и се наблегне на разходите в бъдещето.
Идеалната комбинация е индивидите да се специализират и да придобиват местни познания и същевременно са в състояние да натрупват това местно познание в колективното цяло.Трябва да се намери баланс между глобалното и местното, да се реши какъв да е % на децентрализация и да се намери средство за обединяване на разпръснатата информация.
Децентрализацията може да работи, когато хората бъдат по-ангажирани, когато те контролират собствената си заобиколна среда и това улеснява координацията.Децентрализацията означава, че силата на тълпите не е напълно присъща на едно централно място и важните решения се вземат от индивидите въз основа на собствените им знания.
Груповата поляризация означава, че вие се стремите да запазите положението си в групата и ако тя се премести надясно, то и вие сте склонни да го направите за да останете в същата позиция. Ако множеството от групата поддържа определена позиция, то и повечето аргументи ще са в нейна полза.
По-ранните коментари са по-влиятелни и обикновено задават рамката на обсъждането, популярните и авторитетите говорят повече. Малките групи са по-полярни, и неефективни, ако не им се даде право да вземат решения и няма система за събиране на техните решения.
Групите са умни, само когато има баланс между публично и частно знание. Когато очакванията на хората се конкурират пазарът е стабилен, но при балон или криза, очакванията клонят към едно и също.
За да експлодира една група са необходими хора с нисък праг на насилие и маса хора, които могат да бъдат подтикнати към действие. Ако мнозинството са такива, които са склонни да действат само ако значителен % действа нищо няма да стане. Пресече ли се веднъж границата поведението и се определя от най-буйните и членове.
Ако всеки може да изказва критика и възражения, ако лидерите не изказват мнение, ако има няколко независими групи, които работят по един и същи проблем, ако се проучват всички алтернативи и се обсъждат с външни доверени лица, ако се използват адвокати на дявола, то последиците от груповото мислене силно ще намалеят.
Науката е чудесен пример за добро функциониране.Тя е колективна, защото зависи от свободния и открит обмен на информация. Това позволява на други учени да проверят и да потвърдят или отхвърлят техните хипотези. Това им позволява да използват новите данни и да създадат нови хипотези и проведат нови експерименти.
Учените зависят не само от своите предшественици, но и от работата на своите колеги. Те работят за да получат признание, но признанието може да дойде само от техните конкуренти. Обикновено най-известните учени си сътрудничат най-много.
Докато печелят слава за себе си, те правят всички по-умни.Цялото това съревнование, зависи от елемент на сътрудничество и това му е гениалното. Недостатъкът е че повечето работа остава неизвестна и най-добрите печелят всичко, не бива отхвърлянето на твърдение да зависи от неговия преносител.
Мъдростта на множеството – Джеймс Суровецки