Архив

Календар

април 2012
П В С Ч П С Н
« мар   май »
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30  

Земята, която ни храни…

Есетата, класирани на първите 4 места в  регионалното състезание „Земята- позната и непозната“ проведено в ЗПГ . Прочетете части от есетата или пълният им вариант.

Евгения Чакърова 9 в клас – 4 място в категория ЕСЕ

Земята… тя е тази, която ни храни. И как го прави?- може би ще се зачудят някои от вас. Ето как: в нея ние засаждаме семенца, от които след време пониква всичко, с което се храним. ,,Не е вярно!” – знам, че това си мислят много хора. Но всъщност от земята излиза нашата храна.

И не само плодовете и зеленчуците. Дори и направата на една вафла, би била невъзможна без помощта на Земята. Защо ли? Отговорът го знаем всички ние, но не си правим труда да се замислим. Ами откъде ще вземем шоколада, захарта и другите неща? Разбира се, че от Нея. Да, не буквално, но от едно, което ни дава Тя, ние можем да произведем още много.

Освен че ни връща това, което сме и? дали, майката Земя ни дава и храна, която ние не сме посадили. Едва ли има човек, който да не е тичал по горските поляни и не е брал къпини, боровинки, диви ягоди… Ами гъбите? Нима някой ги засажда?- Не! Вселената е решила, че имаме нужда от тях, и ни ги е дала.

Елена Ханджийска 11 б клас – 3 място в категория ЕСЕ

Важността на нещата се крие в най-малките детайли. От крехка розова пъпка – разцъфтява голям, прекрасен розов цвят; от едно малко зрънце пшеница – се стига до една Златна житница; от шепа земя – до големи ниви, плантации и т.н, които изхранват хиляди хора.

В днешно време, за съжаление, изхвърляме зрънцата; смачкваме крехките цветни пъпки и потъпкваме земята. След това съжаляваме, но вече е късно. Каквото сме сторили, няма как да се върне.

Изложените по-горе метафори, имагинарни мой слушателю, всъщност са метафори за егоистичността, алчността и себичността на съвременния човек. Как се отблагодаряваме ние на Земята, която ни храни? Разрушаваме я!

Пилеем невъзобновими ресурси, отказвайки да използваме възобновимите; замърсяваме почвите с химикали, за да са “по-плодородни”; изсичаме хиляди декари гори… и т.н, и т.н. А така ли трябва да бъде?

Не, аз знам, че ще отговориш с “не”, но много добре знам, че и на следващия риторичен въпрос пак ще отговориш с “не”, а именно: направи  ли нещо по въпроса със замърсяванията, източниците на енергия, водата, почвата цветята?

А, добре, този път реши да смениш с “нищо”. Ами то след години видово разнообразие няма да ни остане, добре, че все още имаме лексикално.

Извинявай, имагинарни слушателю, преминал вече към реалното пространство, следователно – неимагинарни читателю, че те осъждам така.

Знам, че не си ти единствения, който не използва енергоспестяващи крушки; който не спира водата докато си мие зъбите; който постоянно употребява найлонови пликове и пластмасови бутилки; който не рециклира, не събира отпадъците си разделно;

който хвърля боклуци, където му е удобно, но така всеки от твоите братя замърсители ще помисли, че творбата е адресирана точно към него, което ще го накара да се замисли за това, което причинява на майката природа, а и да го промени. А така е редно.

Ралица Здравкова Цингова 12 клас Павликени – 2 място в категория ЕСЕ

Не е ли срамно, българино? Болни сме от „Екомания”! Но не „Екомания” в доброкачествен вариант. А в злокачествения…бълваме отпадъци навсякъде, там, където ни падне.Замърсяваме и почерняме земята,която ни храни. Кошовете (малко на брой) са препълнени!.Жалко е,…че не правим нищо, за да се излекуваме.

Оправдаваме се с какво ли не…,но нищо не променяме! Не политиката е виновна, нито глобалното затопляне, нито ГМО продуктите. Ние сме виновните! Ние не знаем как да благодарим на природата и как да пазим своето. Затова тя си отмъщава  с наводнения, земетресения и т.н. Какво?

Нима мислиш, че това са случайни природни аномалии? О, не са…Замисли се! Земята ни показва,че има много вредни за нас храни,с които може да ни „благодари” за това, което ние и даваме

Аз съм маниачка, казвам го с ръка на сърце – Екоманиачка съм- доброкачествена екоманиачка. Привиквам приятели,съученици и се стараем, за нея – за Природата! Искам повече хора като мен, които са прогонили злокачественото лице на манията!

Обичам и искам да запазя живота си – Земята! Една паркова оборка,  засадено дръвче–  от полза е. Но…нека не си затваряме очите. Една птичка пролет не прави! Надявам се да има много трудолюбиви птички, които не искат награда, не искат отплата!

Да оставим егоизма и непукизма настрана! Нека пазим Земята–живота си! Не за туристите и за икономиката на страната, а за самите себе си и за бъдещето ни, от любов към природата!

Теменужка Траянова 10 б клас – 1 място в категория ЕСЕ

Рея се из въздуха. По-лека съм дори от него. Извисявам се високо…Високо. Приближавам се до необятната Вселена. Оттук мога да усетя парещите лъчи на слънцето, показващо се рано сутрин. А спусне ли се мракът, сред мен като мъниста се нанизват звездите.

Мога да усетя студените им малки телца, светещи с примамлив блясък. Политам сред тях…Следя ги, радвам им се, но търся нещо друго. Място, където да се впиша, където да открия още хора като мен. Обикновено спокойно кътче, таящо  в себе си капчица магия, глътка изящество и късче живот.

Съзирам толкова много небесни тела. Планети коя от коя по – красива, пъстра и тайнствена. Всяка една е различна от преходната, но и подобна на нея. Но не и Тя…

Земята няма да се промени. Тя винаги ще запази своята гостоприемност и уютност, ще бъде наш вечен дом Винаги, поглеждайки я от високо, ще съзираме златните ниви, пъстрите овощни поля и бистрите езера. Ще долавяме аромата на цветя, току-що подали главица изпод почвата.

Ще усещаме още дълго и чистият въздух, реещ се сред нас. Но ние няма да останем същите, ако не предприемем мерки още сега. Земята е едно голямо благо, от което можем да вземаме без да връщаме.

Тя е като извор, който ще ни излекува и няма да пожелае нищо в замяна. Но не защото няма нужда от нашата помощ, а защото е смирена и оценява и малкото, което правим за нея. Защо не вземем пример от нея!

Подобни публикации: